П ървите месеци на войната в Украйна миналата година доведоха до скок на цените на петрола и природния газ, генерирайки извънредни печалби за Москва. Но тези дни свършиха, коментира „Уолстрийт джърнъл”.
Докато войната навлиза във втората си година и западните санкции се засилват, държавните приходи на Русия се свиват и икономиката ѝ върви към рецесия.
Основните руски експортни стоки – газът и петролът, загубиха най-големия си пазар. Публичните финанси пострадаха. Рублата поевтиня с повече от 20% от ноември спрямо долара. Работната сила намалява, тъй като младите хора отиват на фронта или бягат от Русия от страх да не бъдат призовани в армията. Несигурността възпира бизнес инвестициите.
Икономическата активност в еврозоната рязко се засилва
„Руската икономика навлиза в дългосрочна регресия”, прогнозира Александра Прокопенко, бивш руски банкер, напуснал страната малко след началото на инвазията в Украйна.
Засега не изглежда икономическите трудности да са достатъчно сериозни, че да са заплаха за способността на Русия да води война. Но спадът на държавните приходи води към нарастваща дилема как да се съчетаят раздутите военни разходи със субсидиите и социалните помощи, на които се крепи народното одобрение за президента Владимир Путин.
Руският милиардер Олег Дерипаска предупреди този месец:
„Догодина няма да има пари, трябват ни чуждестранни инвеститори”.
Вносът ни на енергоносители от САЩ е скочил над 30 пъти
Изгубила до голяма степен европейския си пазар и с напускането на западните инвеститори, Русия става все по-зависима от Китай, въпреки дългогодишните страхове на Москва от това да стане икономическа колония на своя южен съсед.
„Въпреки устойчивостта на Русия в краткосрочен план, дългосрочната картина изглежда мрачна: Москва ще бъде много по-изолирана и много по-зависима от Китай”, обяснява Мария Шагина, старши сътрудник в мозъчния тръст към Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
Путин за спада на БВП на Русия: Санкционна война
До голяма степен негативната перспектива се дължи на неуспешния залог на президента на Русия Владимир Путин от миналата година, че може да използва руските енергийни ресурси, за да ограничи подкрепата на Европа за Украйна.
Европейските правителства, вместо да намалят подкрепата си за Киев, бързо се насочиха към намирането на нови източници на природен газ и петрол. Повечето руски газови потоци към Европа са спрени и след първоначалния скок глобалните цени на газа се сринаха. Сега Москва обявява намаляване на производството на петрол с 5% до юни и го продава с отстъпка.
В резултат на това енергийните приходи на правителството през първите два месеца на тази година са намалели почти наполовина на годишна база, а бюджетният дефицит се е разширил до 34 милиарда долара. Това принуждава Москва да използва повече средства от своя суверенен държавен фонд – един от основните ѝ антикризисни буфери.
Дерипаска: Русия ще свърши парите догодина
Правителството на Русия все още може да взема вътрешни заеми, а държавният инвестиционен фонд все още има налични 147 милиарда долара. Русия намери начини да продава петрола си на Китай и Индия. Пекин се намеси, за да замести доставките на много от частите, които Русия получаваше от Запада.
Руските официални лица признават трудностите, но казват, че икономиката се е приспособила бързо. Путин твърди, че неговото правителство ефективно се противопоставя на икономическите заплахи.
„Знаете ли, има един принцип: оръжия вместо петрол”, заяви той в обръщение към нацията миналия месец: „Разбира се, националната отбрана е най-високият приоритет, но при решаването на стратегически проблеми в тази област не трябва да се повтарят грешките от миналото и не трябва да унищожаваме нашата собствена икономика”.
Путин вкарва икономиката на Русия във военно положение
През по-голямата част от продължаващото над две десетилетия управление на Путин високите приходи от петрол и газ поддържаха социален мир, в който повечето руснаци до голяма степен стояха настрана от политиката в замяна на сравнително добър жизнен стандарт.
Международният валутен фонд изчисли, че потенциалният темп на икономически растеж на Русия е бил около 3,5% до 2014 г., когато тя анексира Крим от Украйна. Сега той е намалял до около 1%, тъй като производителността се понижава и икономиката става по-изолирана и технологично изостанала.
Намаляващият износ, недостигът на работна ръка и увеличените разходи изострят инфлационните рискове, сочи анализ на Централната банка на Руската федерация. Инфлацията се надхвърли 11%. Икономистите очакват подобрение на показателя през следващите месеци заради високите му стойности през миналата година. Но то ще е чисто статистическо и само временно.
Според базирания в Москва Институт за икономическа политика „Гайдар” руската индустрия изпитва най-големия си недостиг на работна ръка от 1993 г. насам.
Русия и Китай срещу всички на Г-20
Емиграцията след началото на инвазията в Украйна и последвалата военната мобилизация постави около половината от предприятията пред недостиг на работна ръка, според данни на руската централна банка.
Путин се похвали, че сега се наблюдава значително увеличение на индустриалното производство в заводи, произвеждащи ракети, артилерийски снаряди и военно облекло.
„Военното производство само маскира проблемите. Това не е истински продуктивен растеж. Той не развива икономиката”, подчертава обаче Прокопенко.
През януари и февруари тази година данъчните приходи от нефт и газ, които съставляват почти половината от всички бюджетни приходи на Русия, са намалели с 46% в сравнение със същия период на миналата година, докато държавните разходи са нараснали с повече от 50%.