CIAO, RAGAZZI!

Пълна лудост! И точно това, от което всички тифози се нуждаят. Това ще представлява Калчото за пореден сезон. Спечелилият титлата след повече от три десетилетия Наполи! Раздираният от проблеми и все още разчитащ на Масимилиано Алегри Ювентус! Подсилилият се с нападателна мощ Милан! Изглеждащият като фаворит и леко ранен след поражението във финала на Шампионската лига Интер! Непредвидимият Лацио, хитрият отбор на Рома, атрактивният състав на Аталанта, завръщащата се Дженоа. И още, и още.

Няма да е лъжа, ако кажем, че на Ботуша се задава доста вълнуващ сезон. Борбата за място в топ 4 отново ще бъде безмилостна, като отново прекрасни отбори ще останат зад борда просто защото няма място за всички. Ще е любопитно да се види и процесът на развитие на италианския футбол като цяло, след като през миналия сезон и в трите турнира на Стария континент – Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на Конференциите – имаше италиански представител сред финалистите. Да, и в трите случая италианците бяха от губещата страна в лицето на Интер, Рома и Фиорентина, но надали някой се заблуждава, че на Апенините все още властват мрачни времена, които задушават тамошните отбори и не им позволяват да се мерят с най-стойностните селекции на континента.

Да започнем от Наполи – еуфорията в града сигурно все още държи обичащите повече от всичко друго на света клуба си фенове. Диего Армандо Марадона със сигурност се е усмихвал някъде от небесата, докато гледа празненствата по повод третата титла в историята на неаполитанци, дошла след изключително убедителен сезон. Сега обаче всичко е различно. Защото идеологът на този успех Лучано Спалети вече го няма, а на негово място беше назначен доста противоречивият Руди Гарсия. За негово щастие двете големи звезди на тима – Квича Кварацкхелия и Виктор Осимен някак останаха в тима (поне по времето, в което тази статия се пише), така че гръбнакът на тима в офанзивен план е непокътнат. Няма го вече Ким Мин Джае, но това едва ли би могло да наруши чак до такава степен баланса в състава, че той да не може да претендира, че е способен да защити Скудето.

Лично аз обаче не мисля, че титлата ще остане в Южна Италия. Прогнозата ми е за Интер, който изглежда като най-добре оборудвания състав. Симоне Индзаги получи подкрепата на трибуните дори и само заради отстраняването на големия съперник Милан на полуфиналите в Шампионската лига. Да, той вече няма да може да разполага с Шкриниар, Брозович, Джеко и Лукаку (ах, тази сага), но „нерадзурите“ изглеждат като най-подготвения, обигран и готов състав, за да извърви 38-кръговия маратон до коронясването на шампион през май. И по темата „Лукаку“ – белгиецът определено не изигра картите си добре. През лятото името му беше спрягано като разменна монета, а той самият не даваше знак къде точно иска да играе – в Интер ли, в Челси ли, в Ювентус ли. Преминаването му при „Старата госпожа“ изглежда(ше) доста сигурно само че вече нито привържениците на Юве го искат, защото го определят като наемник, нито тези на Интер, които го наричат „предател“. Кариерата на нападателя имаше всички предпоставки да бъде зашеметяваща, но след всичко през последните сезони той сякаш ще бъде запомнен след време предимно с пропуските си и с това, че не успя да се наложи никъде за дълго време.

Иначе в Ювентус се сдобиха с Тимъти Уеа няколко десетилетия, след като татко му Джордж стана първият и остана и до ден днешен единственият африканец, спечелил „Златната топка“ … благодарение на изявите си с екипа на Милан. Споменавайки известни футболни бащи – Интер пък си осигури услугите на Маркъс Тюрам от Борусия Мьонхенгладбах – син на световения и европейския първенец с Франция Лилиам.

Колкото до Милан – „росонерите“ също не стояха безучастни на пазара. Продадоха любимеца Сандро Тонали на Нюкасъл, взеха Самуел Чуквуезе и Кристиан Пулишич, като първият от споменатите е фаворитът ми за откритие на годината и най-силно изявявяващ се състезател за започващия другия уикенд шампионат.

Никога не бива да забравяме за Рома. Или по-точно – за Жозе Моуриньо. Специалния вече стигна до два европейски финала с „вълците“, спечели единия и сега му остава да покаже прословутото си постоянство и в Серия „А“. Аталанта отново е соченият от всички състав, който ще носи със себе си неизбежна атракция, каквото и да прави. Тимът от Бергамо продаде стрелеца си Расмус Хойлунд на Манчестър Юнайтед, като мъдро инвестира спечелените средства в придобиването на Джанлука Скамака и Шарл де Кеталаре.

Разбира се, не бихме могли да си позволим да не споменем и новаците в Калчото, доколкото терминът „новаци“ може да се отнася до отбори като Дженоа и Каляри с Клаудио Раниери начело. Третият отбор, изкачил се от Серия „Б“, е Фрозиноне. Раниери е забележителна фигура в треньорския бранш. Вече на 71, той отново ще бъде част от най-високото ниво на италианския футбол, а за да бъде тази история още по-пленяваща и чаровна ще напомня, че в периода 1988-1991 той отново води Каляри, като пак успява да помогне на отбора да се изкачи от ниските равнища на италианската футболна пирамида до голямата игра. Само преди 30 години.

Серия „А“, госпожи и господа. Просто Серия „А“!

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал „Спорт по БНТ“ във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Източник: bntnews.bg