Ж ените, които са опипвани във влаковете в Източна Азия, са изправени пред допълнителната заплаха нападението им да бъде заснето и качено за продажба онлайн. В рамките на едногодишно разследване разследващото звено на BBC World Service, BBC Eye, работи под прикритие, за да разкрие мъжете, които печелят от сексуално насилие.
Такако – жена, оплакала се, че е била опипвана в метрото разказва пред BBC своята история, но това е само първият случай на сексуално посегателство в обществения транспорт. Такако е била тормозена почти ежедневно в продължение на повече от година по време на пътуването си. В безброй нощи тя си лягала с плач. „Чувствах се така, сякаш в живота ми нямаше никаква надежда“, казва тя.
Такако, която като тийнейджърка многократно е била подлагана на сексуални посегателства, носи значка, която предупреждава потенциалните нападатели.
Много жени като Такако стават мишена на сексуални хищници на обществени места. В някои случаи те се сблъскват и с друго нарушение – нападението се заснема и видеоклиповете се продават онлайн.
Повечето видеоклипове следват една и съща схема – мъж тайно заснема жена отзад и я проследява във влак. Секунди по-късно той я насилва сексуално. Мъжете действат дискретно, а жертвите им могат да изглеждат напълно неосъзнати. След това тези видеоклипове се публикуват на уебсайтове за продажба.
В рамките на едногодишно разследване BBC проследява мъжете, стоящи зад три уебсайта, които продават и произвеждат хиляди такива видеоклипове със сексуално насилие.
Thousands of subway groping videos are uploaded and sold in East Asia
The BBC unmasks the men making a profit from sexual assault https://t.co/guG0OQxDnt
— BBC News (World) (@BBCWorld) June 8, 2023
Сблъсквайки се със сексуалното насилие почти ежедневно, Такако се оказва неспособна да говори по време на акта поради страх и срам. Но всяка вечер тя покривала устата си с кърпа и многократно се упражнявала пред огледалото как да извика насилника: „Този човек е „чикан“!“
„Чикан“ е японски термин, с който се описва сексуално посегателство на обществени места, особено опипване в обществения транспорт. С него се описват и самите извършители.
Обикновено извършителите на „чикан“ се възползват от тълпата и от страха на жертвите да предизвикат скандал. В Япония твърде директното и открито говорене може да се счита за грубо.
Всяка година се извършват хиляди арести за престъпления, свързани с Чикан, но много повече остават неразкрити и ненаказани. Сайто Акийоши, специалист по психично здраве и автор на книга за Чикан, казва, че само около 10% от жертвите съобщават за престъплението.
Японската полиция насърчава жертвите и очевидците да говорят, но това престъпление далеч не е изкоренено. Проблемът е толкова широко разпространен, че дори правителствата на Обединеното кралство и Канада предупреждават пътуващите до Япония за него.
Чиканът е нормализиран поради значимостта му в японската индустрия за развлечения за възрастни. Един от най-популярните видове порнография в страната – жанрът чикан – се е разпространил и в други азиатски страни.
Един китайскоезичен уебсайт, наречен DingBuZhu (което на китайски означава „не мога да се сдържа“), привлича вниманието.
Това е пазар за видеоклипове на Чикан, заснети тайно с мобилни телефони на претъпкани обществени места, като влакове и автобуси. Те са заснети в цяла Източна Азия, включително Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг и континентален Китай.
Някои видеоклипове струват по-малко от един долар. Веднъж сайтът дори позволява на потребителите да поръчват видеоклипове с насилие, направени по поръчка.
В DingBuZhu те откриват и връзки към два други уебсайта – Chihan и Jieshe – със същия вид съдържание.
В Telegram има група с 4000 членове, които споделят съвети как да упражняват сексуално насилие над жени.
В уебсайтовете на Чикан постоянно се появява едно име – „Чичо Ци“.
Той е обявен за гуру в тази общност. Десетки видеоклипове със злоупотреби бяха обозначени като негово дело. В Twitter той пуска тийзъри на видеоклиповете от уебсайтовете на своите 80 000 последователи. Но кой е той?
Групата в Telegram разкрива една улика. Един ден администратор заяви в поредица от съобщения, че е малтретирал жена заедно с чичо Ци. Съобщенията бяха придружени от снимки на жена, стояща на нещо, което изглеждаше като платформа на метрото.
Уебсайтовете посочват и сметка в Paypal, по която се получават японски йени и която е свързана с адрес в Gmail. Когато екипът пуска адреса през Google Contacts, профилната снимка, която излиза, е на млад мъж със сложна прическа и театрален грим.
Обратното търсене на изображения дава име на лицето – Ноктис Занг, 30-годишен певец от китайски произход, живеещ в Токио. Той е фронтмен на метъл група, наречена The Versus.
В началото на 2022 г. фотографът на The Versus беше твърдял в китайската социална медийна платформа Weibo, че Noctis е изграждал „порнографски уебсайтове“ заедно с друг член на групата – Lupus Fu.
Той беше публикувал снимки на тефтер, на който бяха показани някои счетоводни и видео категории, подобни на тези в уебсайтовете. Фотографът беше публикувал и видеоклип, който изглежда показваше историята на сърфиране на Ноктис, с връзки към Chihan, Jieshe и администраторските страници на DingBuZhu.
Възможно ли е този рок певец да е Чичо Ци?
Представяйки се за търсач на музикални таланти на име Иън, журналистът под прикритие се среща с Ноктис в луксозен бар в Токио.
Първоначално двамата разговаряли за музика, но скоро разговорът преминал на тема секс. Когато Иън казва, че компанията му е снимала порнофилми, очите на Ноктис светват.
Двамата се срещат още няколко пъти и дори отпразнуват заедно рождения ден на Ноктис.
Иънн казва, че компанията му планира да инвестира в порнографски сайтове, и попита дали знаят нещо за този бизнес. Ноктис признава, че е имал „известна експозиция“ чрез приятел, „Маоми“, който е създал свои собствени порно сайтове със съдържание „метро“.
След това Иън небрежно повдига въпроса за DingBuZhu. Лупус и Ноктис казват: „Това е сайтът на Маоми!“
Те разкриват, че човекът, който стои зад уебсайтовете „Чикан“, е китаец в Токио с прякор Маоми, като казват, че той е самотник и параноик.
„В Китай сексът е най-потискан – казва Ноктис, – някои мъже са много извратени, те просто искат да видят как жените се…“.
Лупус казва, че е отговарял за популяризирането на видеоклиповете със злоупотреби в Twitter. Ноктис разкрива, че е качил повече от 5000 видеоклипа в уебсайтовете, получавал е плащания за бизнеса и е вземал 30% от приходите. Останалата част той е прехвърлил на Maomi.
Лупус също така заявява, че може да помогне за свързването на Иън с Маоми.
Клуб „Чикан“
На тиха задна уличка в квартала на червените фенери в Йокохама погледът ви привлича витрина, украсена като метростанция. На табела е изписана концепцията му: „легални влакове Чикан“.
В този секс клуб, наречен Rush Hour (Час пик), клиентите могат да платят, за да се насладят законно на преживяването Чикан.
Управителят му Хасуда Шухей ни посреща на борда. „Позволяваме на хората да правят неща, които не могат да се правят навън. Ето защо хората идват тук.“
Вътре във въздуха се носи болезнено сладникава миризма на почистващи препарати. Частните стаи са декорирани като влакови вагони и са оборудвани със звукова система, която възпроизвежда съобщения за влакове. Дори членските карти на клуба изглеждат точно като японските транспортни карти.
Декориран като влаков вагон, секс клубът „Час пик“ предлага на клиентите възможност да изиграят фантазиите си за публично опипване
„Смятам, че е важно мъжете да могат да си плащат, за да се проветрят на подобни места, за да не извършват изнасилвания и други форми на сексуално насилие“, казва Хасуда.
Специалистът по психично здраве Сайто казва, че въпросът не е толкова ясен, колкото твърди Хасуда. Той казва, че повечето чикагски извършители се възбуждат от идеята за господство над и унижение на жертвите си.
„Те не се отнасят към жертвите си като към равни, а като към обекти“.
Това е мнение, което звучи вярно за Такако.
След месеци на нападения, един ден тя отвръща на удара. Когато усеща как една ръка посяга към полата ѝ в препълнен вагон на влак, Такако изкрещява с пълно гърло и хваща нападателя за китката.
Такако изправя мъжа пред съда, където той получава само условна присъда, въпреки че преди това е бил залавян за престъпления, свързани с чикан.
Разочарована от изхода на делото си, Такако започва кампания срещу чикана, като изработва цветни значки с надпис „Чиканът е престъпление!“. Хората могат да ги носят, за да покажат, че няма да мълчат.
„Това е възпиращ фактор за престъпниците“, казва Такако, която сега е на 24 години. Сега сред японските гимназисти се провежда ежегоден конкурс за дизайн на значки срещу Чикан.
Маоми означава „коте“ на китайски. Лупус обаче казва, че неговата личност прилича повече на хамстер. „Той е безобиден, но е предпазлив към всичко и понякога реагира прекалено остро“.
Лупус е бил прав. Маоми многократно отказваше да се срещне с Иън.
Но в навечерието на китайската Нова година късметът на Иън се променил. Маоми се съгласява на среща в караоке бар.
Човекът, който се появява, не е този, когото очакват. Мършав млад мъж с очила и тъмен тренчкот, Маоми изглежда така, сякаш може да е студент. Казеа, че е на 27 години. Проявявайки интерес да инвестира в бизнеса му, Иън попитал колко печели.
„Дневният ни оборот е около 5000-10 000 китайски юана (700-1 400 щатски долара; 565-130 паунда)“, казва гордо Маоми и показа транзакциите на телефона си. „Много стабилен доход, нали?“
Иън е впечатлен и споменава името на чичо Ци.
Маоми признава: „Аз съм чичо Ци.“
Той е управлявал екип от 15 души, включително 10 в Китай, които са правили видеоклипове под същото име. Маоми получавал от тях от 30 до 100 видеоклипа всеки месец.
След това видеоклиповете били продавани на трите уебсайта, които Маоми потвърди, че притежава. Те имали повече от 10 000 плащащи членове, предимно китайски мъже.
„Ключът е да бъдете автентични. Трябва да е истинско“, казва Маоми. По-късно той разказа, че на неговите уебсайтове са се продавали дори видеоклипове с изнасилвания, извършени с помощта на наркотици.
Маоми говори за бизнеса си така, сякаш е всеки друг начинаещ стартъп. Той описва екипа си като „страстен“ и „смел“. Дори небрежно споменава, че е обучавал други хора да извършват и заснемат сексуални посегателства.
Но има едно нещо, за което не споменава – жените в клиповете му. Сякаш те изобщо не са от значение за него.
Подобно на много момчета, Маоми е харесвал Супермен, аниме и видеоигри, докато е растял. Но когато бил на 14 години, започнал да гледа видеоклипове със сексуални посегателства като тези, които продавал сега.
Знаел е, че бизнесът му не е безрисков.
„Аз съм толкова предпазлив“, казва Маоми. „Безопасността е на първо място.“ За да избегне проверката от страна на китайските власти, той планирал да се натурализира като японски гражданин.
Въпреки това, колкото и да е внимателен, Маоми прави грешка. Когато Ян попитал къде да изпрати инвестиционните средства, Маоми извадил банковата си карта и я подал на Ян.
Картата разкрива истинското му име – Танг Джуоран.
Когато екипът се приближава, той се опитва да прикрие лицето си и си тръгва. И изведнъж избухва, удряйки по камерата и екипа на BBC.
На следващия ден Маоми напуска Япония.
Акаунтът на чичо cи в Twitter, където той открито рекламира видеоклиповете с насилие, все още е активен.
Twitter не отговори на молбата ни за коментар. Вместо това изпращат емотиконка „пу“, която е автоматичен отговор на всяко запитване, отправено към техния имейл за пресата от март насам.
Такако обаче се застъпва за по-строги закони срещу тези престъпления.
Предстои Япония да реформира законите си за сексуалните посегателства. Според активисти обаче тези промени не са достатъчно радикални.
Но Такако няма да се откаже. „Няма да плачем, за да заспим“.
Източник: vesti.bg