С читан от някои за първия компютър в света, механизмът от Антикитера почива на дъното на Средиземно море повече от 2000 години. Наричан „Циферблат на съдбата“, той заема централно място в най-новото приключение на Индиана Джоунс. Но откриването на механизма не е дело на съдбата, а на случайността.
Having the Antikythera mechanism be the basis of the Dial of Destiny for #IndianaJones is the most genius-Indy thing ever. pic.twitter.com/3Cm9RPoUOL
— Triad Of The Force (@TriadOfTheForce) June 25, 2023
Лошо време и късмет
Гръцки водолази, събиращи морски гъби, правят откритието през 1900 г., след като лошото време променя плановете им. На път за Тунис те са принудени да се подслонят на Антикитера – остров между континентална Гърция и Крит. След като бурите утихват, водолазите решават да плуват за морски гъби край Антикитера.
Единият от водолазите, Елиас Стадиатис, с изненада видял нещо, което първоначално помислил за човешки тела, разхвърляни по морското дъно. Водолазите обаче не открили тела, а произведения на изкуството: десетки статуи на богове, герои и хора. Последвалите проучвания разкрили място на корабокрушение с още повече древни съкровища, включително корозиралите метални останки от мистериозно устройство с механизъм.
Дълбоко възстановяване
Изисквайки издръжливост и сила, гмуркането за гъби е било ключова морска дейност в древния егейски свят – гъбите се споменават в епичните поеми на Омир. По-съвременните водолази, участвали в мисията през 1900 г., не само откриват, но по-късно, за първи път в световен мащаб, помагат за спасяването на едно от най-значимите корабокрушения, откривани някога.
Статуите на потъналия кораб се намират на дълбочина около 180 фута. Към 1900 г. гмуркачите използвали водолазни костюми и такива дълбочини са били в обсега им. Екипът успял да достигне морското дъно и извадил на повърхността фрагмент от бронзова ръка в естествен размер.
Left arm of a Young Boxer. Bronze. 2nd – early 1st century BC. From the Antikythera shipwreck. #Boxing #Antikythera pic.twitter.com/32BVEmJxHG
— Faces of Ancient Europe (@AncientEurope) October 17, 2018
Запазвайки в тайна местонахождението на потъналия кораб, капитанът на екипажа, Димитриос Контос, предупредил властите в Атина и им показал бронзовата ръка като доказателство за откритието. Контос бил развълнуван от находката и се надявал, че неговите водолази ще могат да използват уменията си за археологическо възстановяване.
Гръцкото правителство било отзивчиво. Войната, финансовите затруднения и политическата нестабилност се отразявали негативно на нацията; спасяването на потънал кораб, чийто товар е пълен с предмети, напомнящи за миналото на страната, би направило чудеса за националния морал. След като получил обещание, че хората му ще бъдат наети за спасителната работа, Контос разкрил точното местоположение на корабокрушението едва след като тръгнал към Антикитера, придружен от гръцкия флот.
Под надзора на Министерството на антиките работата започнала през ноември 1900 г. и се проточила до 1901 г., след като опасни условия спрели екипа. Сред жертвите са двама парализирани водолази и един смъртен случай от декомпресионна болест. Контос и останалият екипаж възстановили по-голямата част от товара, а съкровищата били отнесени в Националния археологически музей в Атина.
Луксозни предмети при транспортиране
Товарният кораб с вместимост около 300 тона е претърпял корабокрушение край Антикитера около 70-60 г. пр.Н.е., но товара му датира между четвърти до първи век пр.Н.е. Монетите, открити на кораба, сочат, че той може да е дошъл от остров Делос в източната част на Егейско море или от Пергамон или Ефес на западния бряг на Турция. Дестинацията вероятно е била Италия, където римският елит е жадувал за гръцки луксозни предмети и произведения на изкуството.
Потънала плячка
Сред богатата колекция от изключително реалистични бронзови скулптури били статуите „Ефеба от Антикитера“ (изработена между 340 и 330 г. пр. Хр.) и така нареченият „Философ“ (230 г. пр. Хр.). Има и 36 мраморни скулптури в различни размери и състояние на запазеност. Сред тях е голяма (първоначално без глава) статуя на Херкулес, извадена при гмуркане през 1900 г., чиято глава най-накрая е намерена на морското дъно през 2022 г. Водолазите откриват и три мраморни коня в естествена големина, бижута, монети и стъклени изделия.
The #Antikythera Ephebe (youth). A masterpiece of Greek art of the 4th century BCE.
National Archaeological Museum of Athens/Greece
©George E. Koronaios#Archaeology pic.twitter.com/oojM0nqita— Arys🏺🪶 (@ArysPan) November 20, 2022
Original Greek bronze know as the Antikythera Philosopher, part of the Antikythera shipwreck.
~250-200 BCE, National Archaeological Museum, Athens#Archaeology #AncientGreece #Hellenistic pic.twitter.com/uirYjOdmvk— Arys🏺🪶 (@ArysPan) April 14, 2022
Missing head from Hercules marble statue found at the antikythera shipwreck. Press release here: https://t.co/m3GGb36m6Q pic.twitter.com/PYvA8WRCc1
— Antikythera Research (@antikytherateam) June 20, 2022
Друго голямо разкопаване се провежда десетилетия по-късно през 1976 г. Ръководен от френския океанограф Жак Кусто, екипът възстановява още произведения на изкуството, включително статуята, известна като „Боксьорът“, а също така изважда части от кораба за изследване. Направените от тях подводни кадри на потъналия кораб се оказват ценни за бъдещите експедиции.
Антикитера дава още открития през XXI век. Напредъкът позволил по-подробно картографиране на мястото, а последните експедиции разкрили други останки по крайбрежието на острова.
Колелата на времето
Може би най-интригуващото откритие на Антикитера някога е било най-непретенциозното. През 1901 г. парчета корозирал метал, намерени заедно с товара, едва привлекли вниманието. През 1902 г. гръцкият министър на образованието Спиридон Стаис разбрал, че парчетата изглеждат механично, подобно на зъбните колела, които се срещат в съвременните машини.
Безпрецедентната находка, известна днес като Механизма от Антикитера, вълнува учените вече повече от век. Неговите 82 фрагмента някога са били функциониращо астрономическо устройство, което е можело да предсказва позициите на слънцето, луната и планетите.
Antikythera Mechanism, c. 100-150 BC. The mechanism had several dials and clock dials, each with a different function for measuring the movements of the sun, moon, stars, and planets, but were all operated by a single main crank. pic.twitter.com/ZKuKub8qId
— Archaeology & Art (@archaeologyart) June 23, 2022
Понякога описван като ранен „аналогов компютър“, той е най-старият известен досега механизъм с редуктор. Точната му възраст все още е загадка. Археолозите могат спокойно да кажат, че е стар, колкото потъналия кораб (70-60 г. пр. Хр.), но някои предполагат, че може да датира от 200 г. пр. Хр. Проучването на потъналия кораб и неговите съкровища продължава – може би през следващите години ще бъдат разкрити още неща.
What’s fascinating about the Antikythera mechanism is that there are no other similar devices known from that era. It offers a glimpse into the shadowy world of technology in the 2nd century BCE. https://t.co/8j4H7KKLxv pic.twitter.com/5OTN1uyfHg
— Corey S. Powell (@coreyspowell) March 14, 2021
Източник: vesti.bg
