В пловдивското село Пъдарско футболът не се играе за пари, а за ценности. Тук живеят 500 души. Събота е – пак ще викат за любимия отбор. Играчите на „Сокол“ загряват. Днешният мач е специален – освен за точки, ще се борят и за кауза. Навън работят пръскачките. А вътре ги чакат екипите.
„Тук се хвърлят шишета, хвърлят се обувки. Има от всичко по много. Затова е диванът. Който не е съгласен с някого, идват тук и разрешават проблемите“.
Мениджърът Иван Джукелов е развълнуван. С момчетата цяла седмица готвят изненада за зрителите. На терена дербито е срещу „Раковски“. Но извън него „Соколите“ започват по-важна битка – срещу хазартната зависимост. Познават изкушението на залозите.
„Хората трябва да могат да разграничат зависимостта от забавата. Първо сме имали футболисти, които страдат от тази болест. Отделно също имам роднини и знам, че изобщо не е приятно в нито един аспект. За доста истории съм чувал. Даже имам познат – преди доста години техните губят апартамента на бинго и заминават в друга държава да работят. Той цял живот живее по квартири точно поради тази причина. Младите по-скоро нямат мярка за хазарт, защото това е нещо ново за тях. Още не ги е смачкал животът, така да се каже, за да могат да осъзнаят кои са им приоритетите. Всичко им идва на шега. Виждат как техните връстници залагат, коментират се залозите за мачовете в училище навсякъде и просто не си дават правилната преценка“.
И ето я изненадата – от няколко дни на входа на стадиона вече стои банер, свободен от хазартна реклама. Кампанията е на сдружение “Българска история”. В „Сокол“ веднага прегръщат идеята.
„Това е един добър пример, който може да дадем – макар че сме в последното ниво на българския футбол – за да може хората да дадат отзвук на самата кампания, да може реално да се погледне на този проблем“, каза Иван Джукелов.
„Ние искаме да покажем, че спортът не е хазарт. Това се надявам да е апел към всички. То не е само към нашите деца. Надявам се спортът да не е синоним с хазарт“, заяви Радослав Христев – капитан на „Сокол“ (Пъдарско).
БНТ: Хазартът болест ли е в България?
Иван Кънчев – сдружение „Българска история“: С мащабите, с които се развива в последните десетина години, смятам, че да. Да не казвам по-силна дума като епидемия – нека не бъдем драматични. Да кажем, че една болест, която ако се вземат едни адекватни мерки или се спазват, поне тези, които така или иначе са предписани, може да влезе в едни в крайна сметка нормални рамки. Защото хазартът е феномен, който винаги е съществувал.
БНТ: Какво говори за нашето общество това, че толкова много хора са зависими от хазарта?
Иван Кънчев: Може би, че избираме лесния път, че не искаме нещата да се случат по трудния и по-бавен начин, а вярваме в бързия път към успеха, към богатството, което в крайна сметка историята категорично показва, че не води до това.
„Това е може би добрият пример – да си по-смирен. И аз мисля, че има достатъчно работа в България да си изкарваме прехраната по правилен начин, а не да очакваме от някакви такива залози, че ставаме милионери. Няма как да стане“, добави Радослав Христев.
В „Сокол“ знаят, че успехът не идва за един ден. Сами си оправят стадиона. Засаждат дървета. Организират благотворителни турнири.
„Събирали сме пари за болни хора. Миналата година, юни месец, събирахме за сираци. Нашата черква се нуждаеше от ремонт. Там също сме събирали пари. Гледаме да съчетаем полезното с приятното“, обясни Иван Джукелов.
Не искат да бъдат звезди, а модели за подражание. Не всяко читалище има музей на футболен отбор. Но тук в Пъдарско спортът и книгите вървят заедно, казва секретарката на читалището Петя Петрова.
„Много си помагаме с момчетата от футболния клуб. Като се наложи тук понякога мъжка работа, аз им казвам: „Момчета…“. Те са насреща. Благодаря им за което. Това е добрият пример. Че нещата могат да се случват. И да не чакаме всичко наготово. Наистина дават всичко от себе си. Това е техният труд. Те реално не искат нищо, просто искат да е окей. То те радва, като видиш, че има някакъв живот, че нещо се случва. Защото ако няма такива неща, ако няма стадион, ако няма читалище, в това село няма да има нищо друго“.
Пъдарско обича отбора си. Тази събота нямат късмет. Губят от „Раковски“. Но каузата им продължава – тя е за селото и обществото. От 70 години поколения „соколи“ играят тук. Всяко предава любовта на следващото.
„На повечето наши мачове със сигурност има по-голяма посещаемост отколкото на няколко отбора в професионалния футбол. Моят дядо, Бог да го прости, е играл тук. Баща ми е играл. Аз продължавам да играя. Надявам се и моят син, който е още мъничък, но се надявам и той някой ден да играе. Мисля, че това е правилният път“, коментира Радослав Христев.
„Сокол“ може да е малък отбор. Но дава големия пример.
Източник: bntnews.bg
