Фрагменти 120: Ще изчезнем ли като нация? Уви, не

0

Понеже разкостваме културата на младите „snowflakes“, сега ще ме чуете като културолог.

***

Метастазите на „снежинка“ – от синоним на крехкост до възрастов знак за предпазливост – се случиха около 2015 в Обединеното кралство и предизвикаха журналистическа феерия.

***

Тези „снежинки“ не могат да се справят с гледането на „Приятели“ по Netflix, защото в него има вицове за дебелите хора, липсата на кръстосването на раси etc.. Те не харесват и филмите за Бонд, защото костюмираният БЯЛ шпионин им се струва мачистки сексуален натрапник.

***

Те искат да се отърват от статуите на Сесил Роудс, стенописите на героите от Първата световна война и стиховете на Киплинг, както и от „отците-основатели“ на САЩ. Някои ученици получават предупреждения, че изучаваният от тях Шекспир съдържа пикантни теми. В Кеймбридж студентите поискаха от колежа, в който се провежда вечеря на тема „Африка“, да го отмени. Къде ще спре това? През 2018 вестник The Sun дори назначи за кратко време кореспондент по комедиите – „Джон Сноуфлейк“, който да отразява лудите неща, които младите хора намират за обидни в наши дни. (И той беше малко смешен, за наистина умните читатели.)

***

Оповестяването на тези бунтуващи се младежи не е просто журналистическо говорене. То стига до високите етажи на властта. Миналата година, в силен спор за най-малко интелектуално последователната правителствена политика през последното десетилетие, тогавашният министър на висшето образование в UK Сам Гийма обяви, че за да защити свободата на словото, университетите, които се опитват да забранят на спорните оратори да посещават университета, ще бъдат изправени пред правителствена намеса. (С нетърпение очаквам да видя как точно ще се контролира това.)

***

Условията на тази нова културна студена война дори доведоха до появата на ново политическо движение – очарователно звучащата организация Turning Point USA, която има за цел да обучава учениците на свободния пазар и да се противопостави на „културата на безопасното пространство“. През декември негови представители пристигнаха в Обединеното кралство. Директорът по комуникациите на групата, Кандис Оуенс (самата тя хилядолетна), заяви пред читателите на Telegraph с усмивка, че „студентите са станали меки“. Още по-лошото е, че „снежинките“ бяха дошли дори заради прочутото британско чувство за хумор. „Левите убиха комедията“, мрачно предупреди тя. Основателят на групата, Чарли Кърк (25-годишен, уж и той комик), се съгласи: „Монти Пайтън не би бил допуснат в тази политически коректна култура“.

***

Как изобщо стигнахме дотук? По дяволите?

***

Точно ние, които масово сме неусетни киници? Които казваме, абе я си там тва-онова майката, вие ше ни кажете кво?

***

А знаете ли кои са хунвейбините? Най-общо, това са отряди от млади правоверни комунистчета, които са предният отряд на маоистки Китай още от 60-те, и които буквално бият всички, чели книги, или пък понечили да имат гражданска позиция. Не казвам нищо: вие направете паралела.

***

Повечето изследвания на съвременната „снежинка“ започват с „Боен клуб“, великия роман на Чък Поланик от 1996, в който се казва: „Вие не сте красива и уникална снежинка. Вие сте същата разлагаща се органична материя като всички и всички ние сме част от една и съща купчина компост“. Може би е вярно.

***

Но итерацията на г-н Поланик няма нищо общо с възрастта, нито с обидата. Аз лично датирам съвременната употреба на „снежинка“ от 2008, от една брилянтна карикатура от уебсайта xkcd. Човек (тук предполагам) седи сам и гледа в екрана на компютър. Глас откъм сцената се обажда: „Ще си лягаш ли?“ „Не мога“, отговаря той. „Това е важно. Някой греши в интернет и аз трябва да взема мерки.“

***

Точно там – в неспособността ни да споделим гражданско пространство, макар и онлайн, със съвършено непознат човек, чието мнение се различава от нашето – се съдържаше ярък предвестник на отвратителното състояние на настоящия ни Фейсбук-дискурс.

***

И когато преди няколко години се появи възрастовият ъгъл – скоро след публикуването на книгата „Намирам това за обидно!“, в която се твърди, че младите хора са били обгрижвани, докато се превърнат в хипервентилаторни, свръхчувствителни и цензуриращи типове – „снежинките“ се превърнаха в журналистически феномен.

***

Отчасти тук действа журналистическата икономика. Истории като тази за „Приятели“ могат да се основават на няколко туита, а в наши дни повечето редакции са толкова отчаяни за новини, че подобна малка история може да обиколи света. Това е дори преди колумнистите и специалистите да се заемат с нея.

***

(Няма да изтъквам очевидния факт, че хакерите на средна възраст, които изразходват хиляди думи и печелят хиляди долари, вече служат на статуквото.)

***

Първа точка за анти-снежинките. В САЩ YouGov попита широк кръг американци, разделени по възраст, дали е обидно някой да се облече като гейша, индианец или с мексиканско сомбреро, ако носителят му не е част от тази култура. Най-младите са склонни да смятат, че това е обидно – 34% от хората на възраст 18-34 години са отговорили, че е обидно, но дори и в тази група 37% са отговорили, че не е обидно.

***

Стигаме до „правото“ да бъдеш обиден от нещо.

***

Да кажем така: каузите, които смятате за важни, дали вече са маловажни и нямате представа какво наистина е важно? Обидени сте от нещо културно или социално? Пораснете. Водят се войни. Точно както в старата шега, че всеки, който шофира по-бавно от вас, е идиот, а всеки, който шофира по-бързо от вас, е маниак: така днес всеки, който е по-социално осъзнат или чувствителен от вас, е снежинка, а всеки, който е повече осъзнат, е фанатик.

***

Но проблемът е, че днешните западни деца се обиждат от грешни неща. Тези от 1968 и техните наследници протестираха срещу Виетнам и апартейда. Това бяха истински социални проблеми. Днес посланието към учениците, които вдигат шум, е, че в Сирия и вече в Израел умират хора, докато те, наште, се тревожат за костюмите си за Халоуийн.

***

Лесно е да се преструваме, че хората могат да се интересуват само от едно нещо в даден момент, но това е очевидно невярно. В отсъствието на панглобален „калкулатор“ на страданието, който да измерва точно кои злини трябва да ни възмущават най-много, хората правят свои собствени объркани списъци, като обикновено дават приоритет на въпроси, които са по-близо до дома. Т.е. до разбирането за познатото.

***

И това ни води до българския, национален cognitive и confirmation bias, чиято основна „медиа“ е Фейсбук. Накратко, това означава, че повечето зрели българи не се простират умствено отвъд досегашните си разбирания и вкопани тези. По-умните казват, то това стана огромна разправия, в която всеки среден идиот може да псува и да спори; по-щогнитивно предизвиканите обаче си харесват „медиата“.

***

И тва докато по-младите, докъм 35, отдавна са отсвирили Фейсбук.

***

Имам чудесна антропологична теория: ние в уж зрелия си период сме „селянките великолепни“ и жертви на Фейсбук, защото някак за пръв път вкусваме пълната свобода на мненията. Ползвам седем живи езика и ви уверявам, че никъде няма подобен аутлет на чудовишна фрустрация и чиста омраза. Дори и най-вече в страните от Източна Европа.

***

И това е огромен културен проблем, с който никога няма да се справим, както и с демографския.

***

Дали ще изчезнем като нация? Уви, не.

***

Винаги ще сме тук, за да смачкваме света на топче, да искаме всичко да ни се случи, без да положим усилие, и да се оплакваме от всичко.

***

И да ни мързи да оправим поне градинката пред блока.

NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.

Източник: vesti.bg