"Това е мистерията – какво, по дяволите, се случва?"

0

А строномите откриха едно от най-мощните космически лъчения, наблюдавани някога – и то е било изпратено към Земята от мистериозна част на дълбокия космос. 

Космическият феномен е имал енергията на 240 квинтилиона електронволта – това е 240 милиарда милиарда (последвани от 18 нули).

За сравнение, обикновената мълния е с мощност около 300 милиона волта.

Космическият лъч – наречен Аматерасу, по името на богинята на слънцето в японската митология – е засечен от система телескопи в Юта през май 2021 г. Учените го определят като „безпрецедентен“ в днешно време.

Освен че е един от най-мощните космически лъчи, наблюдавани някога, Аматерасу може да е произлязъл от невидим коридор или „празнота… във Вселената“.

Космическите лъчи са клъстери от малки високоенергийни частици, които се движат в пространството със скоростта на светлината.

Те често се откриват от уредите на Земята и обикновено са резултат от слънчеви изригвания или експлозии на Слънцето. 

Но учените твърдят, че Аматерасу може да е възникнал само в резултат на най-мощното небесно събитие – много по-голямо от експлозия на звезда.

Професор Тошихиро Фуджии от университета „Осака Метрополитън“ в Япония, който наблюдава явлението, заснето от експеримента Telescope Array в Юта, казва:

„Когато за първи път открих този свръхвисокоенергиен космически лъч, си помислих, че трябва да е станала грешка, тъй като той показа невиждано през последните три десетилетия енергийно ниво“.

„Не е идентифициран нито един обещаващ астрономически обект, който да съвпада с посоката, от която е дошъл космическият лъч, което предполага възможности за непознати астрономически явления и нов физически произход извън Стандартния модел“, казва още проф. Тошихиро Фуджии.

Джон Матюс, професор-изследовател в катедрата по физика и астрономия на Университета на Юта в САЩ, заяви:

„Нещата, които хората смятат за енергийни, като свръхнови, далеч не са достатъчно енергийни за това“.

„Необходими са огромни количества енергия, наистина високи магнитни полета, които да ограничат частицата, докато тя се ускорява“.

С енергия от 240 квинтилиона електронволта (EeV) частицата Аматерасу отстъпва само на частицата О-Ми-Бог, друг свръхвисокоенергиен космически лъч, открит през 1991 г., притежаващ енергия от 320 EeV.

Когато свръхвисокоенергийните космически лъчи попаднат в земната атмосфера, те предизвикват каскада от вторични частици и електромагнитно излъчване в т.нар. обширен въздушен дъжд.

Някои заредени частици се движат със скорост, по-голяма от тази на светлината, и произвеждат вид електромагнитно излъчване, което може да бъде засечено със специализирани инструменти.

Един такъв инструмент е обсерваторията Telescope Array в Юта, САЩ, която открива Аматерасу.

Това мистериозно събитие изглежда се е появило от Местната пустота – празна област от пространството, граничеща с галактиката Млечен път.

Експертите предполагат, че това може да означава много по-голямо магнитно отклонение от предвиденото, неидентифициран източник в Местната пустота или непълно разбиране на физиката на високоенергийните частици.

Професор Матюс казва:

„Частиците са толкова високоенергийни, че не би трябвало да се влияят от галактическите и извънгалактическите магнитни полета“.

„Би трябвало да може да се посочи откъде идват в небето“.

„Но в случая с частицата „О, Боже“ и тази нова частица, ако проследим траекторията ѝ до нейния източник, няма нищо с достатъчно висока енергия, което да я е породило“.

„Това е мистерията – какво, по дяволите, се случва?“

Те се надяват, че частицата Аматерасу ще проправи пътя за по-нататъшни изследвания, които биха могли да помогнат да се хвърли светлина върху свръхвисокоенергийните космически лъчи и откъде идват те.

Джон Белц, професор в катедрата по физика и астрономия в Университета на Юта, заяви:

„Тези събития изглеждат така, сякаш идват от съвсем различни места в небето“.

„Не е като да има един мистериозен източник“, категоричен е той.

„Възможно е това да са дефекти в структурата на пространство-времето, сблъскващи се космически струни“, казва Джон Белц..

„Искам да кажа, че просто цитирам луди идеи, които хората измислят, защото няма конвенционално обяснение“, казва той.

Телескопният масив е наземна обсерватория, която обхваща около 700 кв. км от пустинята в Юта. 

UHECR падат само веднъж на век на квадратен километър, така че е необходим толкова голям инструмент, за да се открие дори един. 

Изследването е публикувано в четвъртък в списание Science.

По темата

Източник: vesti.bg