П роучване установи, че техниката за лов, използвана от морско чудовище в скандинавските митове, може да е вдъхновена от тази на истинските китове, съобщава „Дейли мейл“.
В саги, записани през XIII в., се казва, че създанието “хафгуфа” примамвало рибата в неподвижната си уста, като излъчвало неустоим парфюм и повръщало част от храната си. Учени от университета „Флиндърс“ в Австралия забелязват, че това напомня на специфична техника на хранене на китове, регистрирана за първи път през 2011 г. Огромните морски бозайници отварят челюстите си под прав ъгъл и изчакват рибите да влязат вътре, като ги примамват, изхвърляйки полуизядена плячка. Сега се смята, че древните мореплаватели, които са описвали хафгуфа, просто са изтълкували погрешно този начин на хранене на китовете.
Тъй като въпросният способ на хранене е открит неотдавна, морските биолози първоначално са предположили, че той се е развил едва наскоро при китовете. Въпреки това, когато морският археолог д-р Джон Маккарти решава да се върне назад към разказите за скандинавските морски чудовища, той забелязва удивителни прилики. “Порази ме фактът, че скандинавското описание на хафгуфа е много сходно с поведението, показано във видеоклиповете на китове, хранещи се с техниката „капан”, но в началото си помислих, че това е просто интересно съвпадение. След като започнах да го разглеждам по-подробно и да го обсъждам с колеги, които са специалисти в областта на средновековната литература, разбрахме, че най-старите версии на тези митове изобщо не описват морски чудовища, а изрично обрисуват вид кит”, обяснява д-р Маккарти. “Тогава започнахме да се интересуваме истински. Колкото повече го проучвахме, толкова по-интересни ставаха връзките, а морските биолози, с които разговаряхме, намираха идеята за впечатляваща”, споделя ученият.
Мъж попадна в устата на кит, но се отърва с охлузвания
Ръкописите на исландски митове, които описват хафгуфа, датират от XIII до XVIII век и често споменават кракени и русалки. В един норвежки разказ на крал Хокон Хоконсон се казва, че чудовището “приличало повече на остров, отколкото на риба”, а устата му била широка “ни повече, ни по-малко от голям пролив или фиорд”. Когато отивало да се храни, то издавало “силно оригване”, като бълвало “голямо количество храна” и карало рибите “да се втурнат натам“.
Допреди десетина години се смяташе, че китовете улавят плячката си предимно чрез набези напред. При тях те изтласкват туловището си с огромна сила напред с отворена уста и поглъщат голямо количество храна и морска вода. След това бозайниците използват филтърната си система, действаща като гигантско сито, която им позволява да се отърват от излишната вода.
