Страх от сирене, котки или клоуни: Коя фобия е безобидна и коя изисква терапия

1

С трахувате ли се от жълтия цвят? Не, въпросът изобщо не е свързан с цветовете на политически партии. Просто ксантофобията или страхът от жълтия цвят е една от най-редките, но все пак съществуващи фобии. Нейни подгласници в списъка на редките панически страхове са турофобията – страх от сирене – и сомнифобията – страх от спане. Сред нелепите фобии в момента с пълна сила набира скорост номофобията или страхът да останеш без мобилен телефон или без обхват, съобщава Deutsche Welle.

На фобиите и маниите е посветена и книгата на британската журналистка Кейт Самърскейл, която изброява цели 99 такива страхове. Те са подредени в списък от А до Z: от агорафобията – страх от открити пространства, до зоофобията – страх от животни. От тази много забавна, но и много информативна книга научаваме още, че Стив Джобс носеше само поло, а не ризи, защото навярно се е страхувал от копчета – страх, още известен като кумпунофобия. Алфред Хичкок пък е изпадал в паника от яйца, т.е. той е страдал от овофобия. Други хора пък се борят с еритрофобията – страх от изчервяване, хидрофобията – страх от вода и ономатоманията – обсебеност от една определена дума.

Каква част от населението страда от фобии?

Но колко хора все пак страдат от фобии и необичайни страхове? Кейт Самърскейл казва, че е много трудно да се прецени, понеже хората често пъти крият фобиите си. Големите проучвания показват, че около 7% от хората страдат от фобийни нарушения, а в САЩ навярно цели 70 процента изпитват някакъв „неадекватен страх“.

Закономерно възниква въпросът: Коя фобия е безобидна и коя изисква терапия? Страхът от паяци, известен като арахнофобия, е широко разпространен по цял свят и психиатрите гледат на него като нещо безобидно. Но какво да кажем за абуломанията – състоянието, което води до невъзможност за вземане на решение?

Когато липсата на решителност парализира ежедневието

Тя е открита от американския невролог Уилям Александър Хемънд, който наблюдава свой пациент, обвзет от нерешителност по време на събличане. В момента, когато започва да събува едната си обувка, той започва да се чуди дали първо да не събуе другата. После тръгва из стаята, за да размисли по въпроса, но се вижда в огледалото и решава, че всъщност първо трябва да си свали вратовръзката. Започва да я развързва, но отново изпада в колебание и губи цялата си енергия.

Хамънд пише, че този пациент многократно тъй и не успявал да си легне вечер, защото до сутринта не можел да се съблече. В рецензията си за книгата Кейт Самърскейл, която е носителка на редица награди, германският седмичник „Ди Цайт“ пояснява, че абуломанията е патологична нерешителност, „парализа на волята“ поради опасението, че ще се постъпи неправилно. Тя всъщност е резултат от прекалено взиране в самия себе си: човекът си представя многобройни бъдещи реалности и всъщност не може да изключи нито една от тях. В резултат – не може да вземе и решение.

Фобиите и маниите съпътстват цялата човешка история

В рецензията за книгата на германското обществено радио SR2 се казва: „Става дума за хора, които във всекидневния си живот са под въздействието на налудничавости, защото в мозъка им възникват връзки, които за всички останали изглеждат изключително странно“. Авторът на тази рецензия припомня, че фобиите и маниите не са нещо ново. През 17 век Нидерландия полудява по лалетата, а това довежда безброй хора до просешка тояга.

Манията по „Бийтълс“ също не е изключение: през 19 век много жени сред публиката изпадат в подобен екстаз на концерти на големия композитор и клавирен виртуоз Ференц Лист. А римският император Август се криел в мазето по време на бури, понеже се страхувал много от гръмотевиците. Страхът от клоуни – коулрофобия – не възниква чак след излизането на прочутия роман „То“ на Стивън Кинг. Психолозите обясняват още, че хората и най-вече децата се страхуват, защото не знаят какво всъщност се крие зад дебелия грим и маската на клоуна. А за всички любители на домашните котки в книгата има и една лоша новина: на този свят съществуват и хора които страдат от айлурофобия, тоест – страх от котки.

Знаете ли още, че агорафобията, страхът от открити пространства, най-вероятно се появява в Европа, когато модерното градоустройство ликвидира лабиринтите от тесни малки улички, за да отвори място за широките булеварди? И че популярната препоръка на лекарите да се ходи повече пеша и да се правят най-малко 10 хиляди крачки на ден игнорира едно патологичното нарушение на име „дромомания“ – компулсивно разстройство, принуждаващо човека да ходи непрекъснато.

За десерт: бамбакомалофобията. Това е неприятното чувство, което изпитват някои хора от звука при разтеглянето и откъсването на топче памук.

По темата

Източник: vesti.bg