София от Освобождението до наши дни

Според официалните данни от последното преброяване в София са регистрирани близо 1 милион и 300 хиляди души. В действителност обаче в столицата живеят и работят много повече. Затова най-големият град в България не престава да се разраства.

Къде са били границите му обаче в годините след обявяването на София за столица и можем ли да познаем някои от емблематичните за онзи период места?

София става столица на България през далечната 1879 година. От тогава до сега градът претърпява значителни промени – като архитектура, градоустройство и територия. С първия устройствен план, приет през 1881 година, се определят тогавашните граници на града. Любопитно е, че сега спокойно можем да кажем, че те изцяло попадат в широкия център на града ни.

„Когато София посреща свободата си, разбира се, това е класически османски град – с кривите сокаци, с неугледните сгради, които са заварени по онова време. През 1881 г. на практика планът очертава и малко или много границите на стара османска София. Ако използваме днешните съвременни улици като ориентир, приблизително това е територията между булевардите „Христо Ботев“, „Патриарх Евтимий“, „Васил Левски“ и „Сливница“. Тоест, това, което наричаме идеалния център на София“, разказа Здравко Петров, урбанист.

Така на бул. „Сливница“ е изграден „Лъвов мост“, който съществува още преди Освобождението, но тогава е известен като „Шарения мост“. До обновяването му се стига след разрастването на града на север и построяването на Централна гара.

Другият вход към столицата е през „Орлов мост“. И двата моста са построени през 1891 година.

„Орлов мост“ и „Лъвов мост“ имат много сходна съдба – завършени са и са открити през 1891 година. Те са проектирани от инж. Вацлав Прошек, братовчед на знаменитите братя Прошек. Същевременно орлите и лъвовете са произведени в една и съща виенска леярна. Фактически до края на XIX век градът вече се е разширил извън този вътрешен ринг, който споменахме с главните улици. Обхванал е и кварталите около Докторския паметник с улиците „Шипка“ и „Оборище“ до Перловската река“, каза урбанистът.

Квартал „Лозенец“ – днес непосредствено до центъра, след Освобождението се е намирал извън границите на столицата. Едва след Първата световна война той бива разглеждан като част от София.

„Известно място за отдих на софиянци, за разходки през събота и неделя. Имало е много лозя, имало е много вишни. Можем да видим и един много интересен артефакт – старата стена, която много често неправилно бива наричана „Римската стена“, а всъщност това е един стар османски намазгях. Има и михрабна ниша, която показва, че това място се е използвало за молитва. Най-вероятно място за молитва по време на път“, обясни Здравко Петров.

Друга емблематична сграда от първите години след Освобождението, останала до наши дни, е тази на „Александровска болница“.

„Една от най-старите здравни институции в България, които са основани веднага след Освобождението. В края на 19 в. са построени някои от сградите, които познаваме и днес. И ако гледаме старите карти на София буквално „Александровска болница“ и нейният терен е бил едно самотно място извън границите на София“, заяви експертът.

И така днес, около 130 години по-късно, всички тези емблематични места очертават не външните граници на града, а широкият център на столицата ни.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Източник: bntnews.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *