М уса Хасахя Касера има толкова много деца, че не може да запомни имената на повечето от тях.
Селянинът от Уганда се опитва да осигури прехраната на огромното си семейство, което според него включва 12 съпруги, 102 деца и 578 внуци. И вече смята, че това е достатъчно.
After 102 children, Ugandan villager says enough is enough.
Musa Hasahya Kasera has so many children he can’t remember most of their names. Now he is struggling to provide for his family that he says includes 12 wives, 102 children and 578 grandchildrenhttps://t.co/XkEMJ5I2QX pic.twitter.com/5WHS6xCRIF
— AFP News Agency (@AFP) February 2, 2023
„Първоначално беше шега… но сега това придоби своите проблеми„,
казва 68-годишният мъж пред Агенция Франс прес в чифлика си в село в източна Уганда.
„С разклатеното ми здраве и само два акра земя за такова огромно семейство, две от жените ми ме напуснаха, защото не можех да си позволя най-основните неща като храна, образование, облекло“.
Муса, който в момента е безработен, но се е превърнал в нещо като туристическа атракция в селото си,
казва, че съпругите му сега приемат противозачатъчни, за да спрат семейството да се разраства повече.
„Моите съпруги приемат контрацептиви, но аз не. Не очаквам да имам повече деца, защото се поучих от безотговорната си постъпка да създам толкова много деца, за които не мога да се грижа“…
Хасахя се жени за първата си съпруга през 1972 г. на традиционна церемония,
когато и двамата са на около 17 години, а първото му дете се ражда година по-късно.
„Тъй като имам само един брат, бях посъветван от него, както и от роднини и приятели, да се оженя за много съпруги, за да създам много деца и да разширя семейното наследство“, казва Хасахя.
Без борба
Привлечени от тогавашния му статут на търговец на добитък и месар, Хасахя казва, че селяните предлагали дъщерите си за женитба, дори и такива, които не са навършили 18 години.
Детските бракове са забранени в Уганда едва през 1995 г., докато полигамията е разрешена според някои религиозни традиции.
102-те деца на Хасахя са на възраст от 10 до 50 години, докато най-младата съпруга е на около 35 години.
„Предизвикателството е, че мога да си спомня само името на първото ми дете, както и на последното, но на някои от децата не мога да си спомня имената“, казва той, докато рови из купища стари тетрадки, търсейки подробности за ражданията им.
„Майките са тези, които ми помагат да ги идентифицирам“.
Но Хасахя дори не може да си спомни имената на някои от жените си и трябва да се консултира с един от синовете си, 30-годишен начален учител, който помага в семейните дела и е един от малкото, получили образование.
За да се разрешават споровете в такова огромно семейство, Хасахя казва, че имат ежемесечни семейни срещи…
„Едва ли е достатъчно“
Жителите на селото се занимават с дребно земеделие, като отглеждане на ориз, кафе или добитък.
Много членове на семейството на Хасахя се опитват да спечелят пари или храна, като вършат домакинската работа на своите съседи или прекарват дните си в носене на дърва за огрев и вода, често изминавайки дълги разстояния пеша.
Жените, които си остават вкъщи, тъкат рогозки или сплитат коси, докато мъжете играят карти под сянката на дърво…
„Храната едва стига. Принудени сме да храним децата веднъж или при добър ден – два пъти“, казва третата съпруга на Хасахя.
Тя споделя, че ако е знаела, че той има други жени, нямало да се съгласи да се омъжи за него.
„Дори като дойдох и се примирих със съдбата… той доведе четвърта, пета, докато стигна до 12“, добавя отчаяна тя.
Две от съпругите му вече са напуснали Хасахя,
а други три сега живеят в друг град на около два километра поради пренаселеността в чифлика.
На въпрос защо смята, че повече от жените му не са го изоставили, Хасахя заявява: „Всички ме обичат, виждате, че са щастливи!“.
Заглавната снимка е илюстративна.
Източник: vesti.bg