"След новините": Свети Георги – герой сред християните и мюсюлманите

От закрилник на земеделците, стадата и посевите до безстрашен воин и победоносец Свети великомъченик Георги Победоносец се превръща в герой не само сред християните на Изток и Запад, но и сред мюсюлманите. У нас турци и татари днес празнуват Хъдърлез, еквивалент на нашия Гергьовден.

Проф. д-р Николай Ненов – директор на РИМ – Русе: „Свети Георги е необикновен светец. Той не е само една класическа репрезентация на средновековието. Виждаме рицар, войн с кон и оръжие, разбира се. Но той е всъщност острието на християнството. Свети Георги е навсякъде, където има досег на християнския свят с нехристиянския свят.“

Освен че е от най-популярните светци и един от малкото, преминал и в мюсюлманската религиозна традиция, Св. Георги се явява както закрилник и на мирните животновъди така и на воините на бойното поле. И трудно се разграничава кой култ е по-изначален. Ако съдим по името му, Георги или обработващ земята, той е патронът на всички земеделци. От друга страна от житието му знаем, че той е бил офицер от римската армия, мъчен и убит през 303 година , затова че е скъсал едикт на императора срещу гоненията на християни.

Отец Йордан, Русенска епархия: „След много мъчения той дори се е обърнал към императора с думите: „Ти ще се измориш повече да ме мъчиш, отколкото аз да се откажа от Христа. След тези думи дори жената на императора изповядала своята вяра в Господ Исус Христос. Императорът дотолкова бил обезумял в своята ярост, че заповядал веднага неговата съпруга и Св. Георги да бъдат посечени с меч. Отивайки към мястото на изпълнението на императорската заповед съпругата му по пътя починала, а Св. Георги само възкликнал с каква награда я е удостоил Господ , а след това той покорно застанал под меча и предал своята душа на Бога.“

Но и тогава чудото не закъснява. Заради молитвите небесен огън поразил императорът -мъчител и помагачите му.

Отец Йордан: „Цялото това зло, насочено към мъченика се е връщало с добро към всички, които са го заобикаляли. Така са се сеяли семената на вярата. Кръвта на мъчениците е била онези зърна на вярата, които са били посявани в сърцата на хората.“

Във всеки случай, изследователи на култа към Св. Георги допускат в житиеписния разказ за светеца да са вплетени историите на двама светци Георги Кападокийски и Георги от Лида – Палестина, обогатен с фолклорните представи за езически божества свързани с пролетната вегетация, плодородието и растежа.
Най-старото изображение на светеца се пази в скалите на Кападокия.

В арабския свят светията се почита повече като земеделец, в западна Европа навлиза повече като закрилник на воините в бойното поле и става особено популярен по времето на византийско арабските войни. Във всички мюсюлмански текстове обаче, Георги или Джирджис е представен като търговец от Палестина, който използва богатството си само да помага на бедните. Сега го почитат го и в Лод, историческа Палестина, където е погребан. А на Запад култът към чудотвореца разнасят кръстоносците.

Николай Ненов: „Тук има една много важна уловка, Св. Георги ще помогне на града, на когото е спряна водата, а този град се откупува чрез девойка всяка година, ще помогне ако местните жители сменят своята религия. Заради това виждаме покрайнините на християнска Европа винаги белязани от присъствието на Св. Георги. Ето например в Англия той става покровител на Англия не защото е края на Европа, а защото британските рицари са в светите земи, в Йерусалим и се бият срещу нехристияните. Виждаме в Каталуния, в днешна Испания реконкистата, тоест отвоюването на християнска Испания от маврите, начело разбира се със Св. Георги. Така и при нас, той неслучайно е покровител на българската армия.“

А чудото със змея и спасението на Вирит, днешен Бейрут се появява в разказа на светеца едва през 11 век. От тогава той става закрилник и на много държави като Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Португалия и градове – Генуа, Истанбул, Любляна, Москва, Фрайбург и на Русе. От 2006 година Русе пази частица от мощите на Свети Георги. Тя е дар от Римокатолическата църква във Ватикана. Съхранява се в храма, носещ името на светеца. А миряните казват, че още с влизането в божия дом усещат различна енергия и сила.

Отец Йордан: „Има много хора, които не са от нашия град и идват специално заради мощите на Св. Георги, за да се докоснат до тях, да ги целунат и да измолят от него да им бъде ходатай пред Бога, за да им дарува Господ Бог както телесна, така и духовно здраве.“

Наскоро църквата се е сдобила и с копие на чудотворната икона на Свети Георги от свещения манастир Ксенофонт в Света гора. Макар и прикована в инвалидна количка Румяна Минкова посещава храма при всяка възможност, за да помоли изцеление от светеца.

Румяна Минкова: „Като бебе тук съм кръстена. Когато ходя при личния си лекар винаги идвам тук да благодаря за лечението, за направленията, за всичко. Дори вкъщи имам избродиран гоблен Свети Георги как убива ламята. Въобще нужно е хората по-често да отиват на църква , като изоставят грижите да търсят истината, правдата, съвършенството. Тя е в Бог.“

В Русенска област и до днес българи, татари и турци заедно празнуват Гергьовден.

Мезиха Чаръкчиева, с. Голямо Враново: „На татарски всъщност празникът се казва „Къдърлез“, на турски е „Ъдърлез“, и все е за берекет. Казват: Една капка дъжд на Гергьовден означавало като жълтичка за селяните. За плодородие, за берекет. За здраве, мир да има, което е най-важното. Да няма гладни.“

Неджмие Сюлейманова Идиризова – турска фолклорна група „Йълдъз“, гр. Две Могили: „На 5 срещу 6 млада девойка от седем извора носи вода, пълнят котлето и в самото котле се пуска нашан, гривни, пръстени, обечки на всяка от тези девойки. Това котле пренощува под розовия храст и на сутринта възрастна жена събира тези девойки в кръг и вади съответно всеки предмет поотделно и вадейки предмета нарича маани или стихчета съответно за всяка девойка и така тя си разбира своята съдба. Също така се пълни котле с 41 броя растения или най-малко седем. Също така тази кофа или съдът, който е пълен с вода и растенията трябва да пренощува под розовия храст. На сутринта с тази вода се измиват лицата на децата за здраве. Също така този празник се тачи не само от мюсюлманите, но и от алевиите. Има райони, където този празник се чества по този начин, че където има скални пролуки, който успее да се промуши през този отвор, тесния отвор, също се смята, че ще е здрав през цялата година.“

В България до Освобождението Свети Георги е покровител на пастирите, на стадата на земеделския труд. След освобождението обаче, воинския култ отново навлиза в нашата държавна традиция. А след Първата световна война денят събира два празника – на победите и на Гергьовден на носителите на ордена за храброст. На 6 май преди 20 години отец Йордан отслужил първата си литургия в храма „Св.Георги“ и от тогава не спира да заразява миряните с духовно общение.

Отец Йордан: „Нека всички ние имаме респект от подвига на Св. Георги. Може би имаме частица от неговата смелост, за да устоим и ние като него в нашата вяра, да устоим в истината, в справедливостта, в смелостта.

Автор: Даниела Димитрова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Източник: bntnews.bg