Според добре информирани източници в Бургас днес усилено се коментира едно предстоящо назначение – за директор на Районното управление в Айтос се готви Антон Тонев, бивш началник на група в „Криминална полиция“ към Първо районно управление в Бургас.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика „10 гастрономически минути с Мая“ тук.
На пръв поглед – нищо необичайно. Поредното кадрово решение в системата на МВР. Само че, както често се случва у нас, интересното не е толкова самият човек, който ще бъде назначен, а хората зад него.
И тук историята започва да става любопитна.
Според наши информационни източници зад кандидатурата на Тонев стои бургаският бизнесмен Стоян Петков Димов. „Бизнесмен“ е може би най-мекото описание, защото Димов е съдружник в земеделската фирма „Агроринг“ заедно с Николай Филипов – по-известен като Ники Митничаря.
Оттук започват и въпросите. Много въпроси.
И те са от онези въпроси, които никой официално не задава, но всички тихо обсъждат.
Например – има ли зависимости в МВР от местни бизнесмени? И, ако има, по какъв механизъм се случва те да влияят върху назначенията на полицейски началници?
Защото връзките в случая изглеждат, меко казано, интересни.
Антон Тонев е зет на Стоян Димов.
Стоян Димов е съдружник на Николай Филипов.
Ако това е случайност, то тя е от онези редки случайности, които се подреждат като перфектно написан сценарий.
Но вероятно всичко е просто съвпадение. В България такива „съвпадения“ се случват постоянно.
Междувременно нека си припомним и друга „случайност“. Съвсем скоро бургаската полиция се сдоби с нов директор – този път командирован от Търговище. Официалното обяснение беше повече от благородно – така щели да се гарантират честни и прозрачни избори.
Логиката е проста: идва човек отвън и системата се „изчиства“.
Само че тук възниква друг въпрос.
От какво точно трябваше да бъде „изчистена“ бургаската полиция?
Защото при предишния директор Владимир Маринов структурата работеше повече от стабилно. Показателите на полицията бяха добри, организацията – подредена, а системата – изградена и функционираща.
С други думи, имаше работещ модел.
Но както често се случва у нас, когато нещо работи добре, най-сигурният начин да го промениш е да го смениш.
Така на мястото на опитен ръководител на една от най-големите областни дирекции в страната се появи нов директор от Търговище. Как точно се е озовал в краткия списък за Бургас, така и не стана ясно.
Но зад това назначение, поне на пръв поглед, прозират доста ярки партийни интереси.
И тук стигаме до следващия логичен въпрос.
Знае ли новият директор на ОДМВР-Бургас за връзките около бъдещия началник на РУ-Айтос?
Ако не знае – това е притеснително.
Ако знае – още повече.
Защото тогава възниква съвсем естественото съмнение: защо се назначава човек, около когото има толкова очевидни зависимости?
И още по-сериозният въпрос:
Възможно ли е самият директор на бургаската полиция да е в зависимост от Николай Филипов?
Разбира се, никой официално няма да зададе този въпрос.
Но логиката на събитията води именно натам.
Защото иначе ситуацията изглежда абсурдна – човек, изпратен да гарантира „честни избори“, назначава началник на районно управление, чиито връзки с местни бизнес интереси са повече от видими.
Така ли се гарантира независимостта на полицията?
Така ли се правят честни избори?
Или всъщност се прави точно обратното – изгражда се удобна мрежа от хора, които знаят на кого дължат позицията си.
В крайна сметка въпросът не е дали Антон Тонев е добър професионалист. Това може да се покаже само в работата.
Истинският проблем е друг.
Когато назначенията започнат да изглеждат като семейно-бизнес проект, доверието в институциите изчезва. А без доверие полицията не е сила на закона.
Тя просто се превръща в инструмент.
И, ако това наистина е моделът, по който ще се „гарантират честни избори“, тогава може би трябва честно да си го признаем.
Проблемът не е в това, дали има правителство. Проблемът е в това кой всъщност управлява държавата.
dnesbulgaria.com