Рекордни заеми в Източна Европа заради Украйна

18

Н ай-близките съседи на Украйна търпят големи финансови загуби от 14-месечната война, съобщава „Блумбърг“.

Предоставят се енергийни субсидии, изграждат се армии, а украинските бежанци получават подслон, образование и храна.

За да платят тези сметки, източноевропейските правителства използват международните дългови пазари както никога досега, предава БГНЕС.

ЕЦБ вдигна лихвите до най-високите им нива от 2008 г. насам

По данни на „Блумбърг“ тази година те вече са взели близо 32 млрд. долара, което е три пъти повече от същия период на миналата година. За първи път от десетилетие три източноевропейски държави – Полша (9 млрд. долара), Румъния (6 млрд. долара) и Унгария (5 млрд. долара) – са сред най-големите кредитополучатели в света.

А моментът не е подходящ. Вземането на заеми на пазарите на облигации, дори за правителства с висок рейтинг като тези в Източна Европа, стана много по-скъпо, след като централните банки по света бързо повишиха лихвените проценти през изминалата година. Полша, например, плаща 5,5% годишна лихва по новите си облигации с 30-годишен падеж. През 2021 г. такива даваха само 4% доходност.

България успешно взе 1,5 млрд. евро назаем

Покачването на разходите за обслужване на дълга ще допринесе за внезапно набъбващите бюджетни дефицити в региона и ще окаже по-голям натиск върху финансовите институции. Нещо повече, ако инвазията на Русия в Украйна се проточи или задълбочи и се наложи да се правят още по-големи разходи, финансирани с дълг, чуждестранните инвеститори може да не са толкова склонни да купуват облигациите, които заливат пазара.

Има признаци, че инвеститорите вече са по-резервирани. Номинираният в долари дълг на Полша сега се търгува с нива на доходност, близки до тези на страни, които отдавна се смятат за по-рискови, като Филипините, Индонезия и Уругвай.

Според оценките на анализаторите обшият бюджетен дефицит в Източна Европа ще нарасне до 4,3 % от брутния вътрешен продукт на региона през тази година, в сравнение с 1,3 % през 2021 г.

„Войната удря бюджетните дефицити двустранно“, посочва Даниел Ууд, мениджър в „Уилям Блеър“: „Тя понижава икономическия растеж, което намалява събираемостта на приходите за правителството, а от страна на разходите се налага държавите да помагат на хората, които са били силно засегнати от покачването на разходите за живот.“

Насочването към чуждестранните дългови пазари идва в момент, когато инфлацията опустошава източноевропейските икономики. Тя също е отчасти предизвикана от войната, която прекъсна повечето руски енергийни потоци към региона. В някои страни инфлацията достигна около 20% – нива, невиждани от десетилетия и на свой ред доведе до още по-голямо покачване на местните лихвени проценти, отколкото в САЩ и Западна Европа. В Полша, най-голямата икономика в региона, лихвите по 10-годишните облигации вече са 6 %, което е четири пъти повече, отколкото само преди две години.

Но продажбата на чуждестранни облигации поражда основен риск, който не съществува на местния пазар. Ако валутите в региона започнат да се обезценяват спрямо долара, както се е случвало периодично през годините, това ще увеличи разходите на тези правителства за изплащане на дълга.

Потърсен за коментар, Золтан Курали, ръководител на унгарската агенция за управление на дълга, заяви, че „ограничено ниво“ на дълга в чуждестранна валута е по-евтино от заеми в унгарски форинти. Освен това то спомага за диверсификацията на инвеститорската база, тъй като „човек не би могъл да набере цялото това финансиране на един-единствен пазар“.

Полша разполага с възможности в рамките на финансовия си план да взема заеми в чужбина и с инструменти за намаляване на разходите, ако е необходимо, съобщи Министерството на финансите във Варшава. А в по-дългосрочен план полската валута злота би трябвало да поскъпне, като се имат предвид икономическите фундаменти в страната, което ще помогне за намаляване на дълговото бреме.

ING прогнозира, че Унгария е в „удобна“ позиция, в която може, но не е необходимо да използва отново чуждестранните пазари през 2023 г., докато Полша изпреварва графика. Румъния вероятно ще се нуждае от нова продажба на външен дълг през тази година, заяви ING миналата седмица.

Източник: vesti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *