Печалбите и последствията от Сан Стефано

12

П рез 1877 г. Русия и нейният съюзник Сърбия решават да се притекат на помощ на Босна и Херцеговина и България в техните бунтове срещу османското владичество.

Руската армия атакува Османската империя през днешна България и след успешното приключване на обсадата на Плевен навлиза в Тракия, превземайки Адрианопол (сега Одрин) през януари 1878 г.

По-късно същата година Русия сключва Санстефанския договор с Османската империя. Той дава независимост на Румъния, Сърбия и Черна гора и автономия на Босна и Херцеговина.

Може би най-значимото последствие от него обаче е създаването на голяма България под протекцията на Русия.

Националният флаг бе издигнат пред Паметника на Незнайния воин

Договорът от Сан Стефано е сключен на 19 февруари (3 март по нов стил). Той е предварително мирно споразумение, наложено на османското правителство от Русия в края на Руско-турската война от 1877–78 г.

Споразумението предвижда промени в европейските провинции на Османската империя, който на практика слагат край на всякакъв ефективен османски контрол над Балканите.

Най-важната разпоредба на договора създава независимо българско княжество, което включва по-голямата част от Македония и се простира до Дунав и от Егейско море до Черно море.

Честит 3 март! Отбелязваме 145 години от Освобождението на България

В Сърбия също се разпространяват подобни идеи, но целта е създаването на голяма славянска държава на Балканите, управлявана от Белград.

Британската империя също се противопоставя на договора от Сан Стефано, но по различни причини. Според Лондон има опасност новата голяма българска държава да се превърне в руски сателит и заплаха както за Османската империя, така и за британското влияние в източното Средиземноморие.

В резултат, с посредничеството на Германската империя, договорът от Сан Стефано е ревизиран четири месеца по-късно в Берлин. Там под натиска на Лондон и Виена, руските военни и политически печалби са силно ограничени.

Войната от 1877–78 г. има значителни последствия за Руската империя. До тогава император Александър II се определя като човек на мира. С войната той се превръща в „неохотен защитник на потиснатите славянски народи”. Така Берлинският договор се отразява негативно директно върху популярността на императора.

По време на войната загиват в сражения, но най-вече от болести около 100 хил. руски войници. Още близо 60 хил. са ранени. Повечето жертви са дадени през първата половина от военните действия.

Сравнителният военен неуспех през 1877 г., утежнен от дипломатическия провал в Берлин, поставя началото на голяма криза в Руската империя, в чиито разгар, след атентат през 1881 г. умира император Александър ІІ.

Източник: vesti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *