Открити са магнитни струи и на Юпитер: Какво означава това за Слънчевата система?

0

М агнитните струи са бързи плазмени потоци, които се образуват в областта между магнитното поле на планетата и слънчевия вятър – потокът от заредени частици, идващи от Слънцето. Това е област с особен магнетизъм, където полевите линии са слаби и неправилни, а струите играят важна роля. Тези временни явления са открити около Земята и Марс, а сега изследователите съобщават, че ги има дори на Юпитер.  

Най-голямата планета в Слънчевата система има магнитно поле, което е 20 000 пъти по-силно от земното. Ако можехме да видим с невъоръжено око радиацията, която то създава, тя би изглеждала три пъти по-голяма от Слънцето или Луната на небето: Магнитосферата е толкова голяма, че започва да оказва натиск върху слънчевия вятър на 3 милиона километра от планетата. В тази невероятна среда изследователите откриха доказателства за три магнитосферични струи. 

Данните от „Вояджър 2“, който посети Юпитер през 1979 г., са анализирани отново от астрономи от Харбинския технологичен институт в Шънджън.  

Те съобщават за доказателства за наличието на три такива струи – една, движеща се към Слънцето, и две, отдалечаващи се от него. Тези струи се разпространяват от носовия удар – областта, в която слънчевият вятър се удря в магнитното поле. Слънчевите частици се нагряват и забавят от магнитното поле, в случая това на планетата Юпитер. 

Екипът сравнява размера на тези струи с размера на носовите удари около Юпитер, Марс и Земята. Изглежда, че размерите на тези плазмени струи са пропорционални на размера на носовия удар. Така Юпитер и неговата масивна магнитосфера имат огромни струи, докато при скромното взаимодействие на Марс със слънчевия вятър – при липсата на магнитно поле на цялата планета – струите са много по-малки. 

Откриването на джетове около магнитна сила като Юпитер не е новаторско, но предварителни наблюдения на джетове бяха наблюдавани и около Меркурий. Най-малката планета в Слънчевата система има слабо магнитно поле, около 1,1% от това на Земята. Екипът разглежда данни от космическият апарат “Касини”, а анализът показва, че подобни структури може да съществуват и около Сатурн. 

Въпреки че данните от Меркурий и Сатурн не са толкова силни, колкото останалите, екипът смята, че това поведение на плазмата е много често срещано сред планетите. Струите може дори да взаимодействат с луните на газовия гигант. Титан, например, би се движил в тази област на магнитосферата на Сатурн, когато е на дневната страна на планетата. Подробностите за това поведение обаче ще изискват много повече изследвания, смятат учените. 

По темата

Източник: vesti.bg