Вече повече от седмица картите показващи почти в реално време как се променя ситуацията на фронта в Украйна не отрязяват никакви изменения в района на Суджа, Курска област – еднствената международно призната територия на Руската федерация, която в момента се контролира от ЗСУ (украинските въоръжени сили). Не, че там отсъстват сблъсъци, даже напротив – всеки ден пристига информация за интензивни взаимни обстрели, локални атаки и акции на патрули, но това което липсва, е солта на всяка война – голямата битка.
Всеки, който се е занимавал с анализ на бойни действия обаче ще ви каже, че най-често едно такова затишие е измамно и обикновено е предвестник на голяма надигаща се буря. Доколко е важна очертаващото се поредно сражение за Суджа, наричано от мнозина новата битка за Курск (по аналогия с голямото танково сражение от 1943 г.)? Какви биха били военно-стратегическите, политическите и дори морално-психологическите последствия от него?
- Малко предистория
В началото на лятото на 2024 г. нищо не предвещаваше, че ще станем свидетели на драма с такива гигантски мащаби, в която накрая ще вземат участие дори хиляди севернокорейски „статисти“. Тогава руснаците бяха вече превзели важната крепост Авдеевка в Донбас и бавно напредваха към друг ключов украински бастион – Покровск. Освен това през май бяха нахлули в харковска област от север, водеха боеве в приграничния град Волчаск и заплашваха дори вторият по големина град в Украйна – Харков. Вероятно някъде тогава на главнокомандващия на ЗСУ генерал Сирски му е хрумнал дързък план – чрез стремителен удар от района на Суми, през границата, да пренесе войната на територията на агресора. Така Украйна, според Сирски, в случай на успех с един удар ще постигне поне пет цели:
1. Ще отклони вниманието на руснаците от Донбас и Харков и ще ги принуди да прехвърлят войски от двете направления в застрашената Курска област
2. Ще постави под заплаха руските комуникации и снабдителни линии в Курска област и така ще отслаби натиска върху ЗСУ на други участъци, най-вече в Донбас
3. Ще покаже на чуждестранните партньори на Украйна, че техните притеснения относно използването на западни оръжия на руска територия са безпочвени и че постоянните заплахи на Путин за яростни ответни мерки при пресичането на поредните „червени линии“ са блъф
4. Ще завземе и задържи международно призната руска територия, която в последствие ще бъде изтъргувана с Москва при едни евентуални мирни преговори
5. Ще повдигне духа на ЗСУ и украинското общество като цяло, както и ще вдъхне оптимизъм за крайния изход на войната сред западните партньори на Киев
Курският поход на ЗСУ бе брилянтно планиран от самото начало. В продължение на месец висши украински военни, включително шефът на разузнаването генерал Буданов, в серия от интервюта раздухаха в медиите мнимата опасност за някаква мащабна руска атака в Сумска област в направление на Киев. По този начин те успяха да заблудят генералите на Путин относно истинските причини за съсредоточаването на значителни украински части край границата. Същевременно украинският Генерален щаб се зае с осигуряването на значително превъзходство във въздуха. То се изразяваше в методично унищожаване на руските разузнавателни дронове (за около месец бяха свалени около сто от тях), като по този начин нашествиниците бяха лишени от достоверна картина за случващото се на земята.
Паралелно с това голям брой височинни разузнавателни дронове на ЗСУ осигуриха на Киев достоверна картина на положението в руската пригранична зона. Това помогна на Киев да определи най-слабото звено в руската защита – районът на градчето Суджа (довоенно население от около 6 000 души). Всъщност това не бе единственият критерий при избора на Суджа – през него минава автомагистрала и жп линия, което го прави чудесна логистична база за операции на руска територия. Освен това Суджа е изходната точка на руския газ към Европа, защото в него реално се намира кранчето на газопровода.
Изненадващото настъпление на ЗСУ започна в ранните часове на 6 август. В боя от украинска страна бяха хвърлени общо към 12 000 души разделени на две вълни – ударна наброяваща около 2 000 и основна от около 10 000. Основните сили бяха съсредоточени в две от най-добрите въздушнодесантни бригади на ЗСУ – 80-та и 82-ра – въоръжени почти изцяло с най-модерно тежко западно въоръжение. Руската отбрана – граничари, срочнослужещи младежи и Тик Ток войските на Кадиров – буквално бе пометена и стотици бяха взети в плен. За около седмица украинците успяха да окупират около 900 кв. км руска територия с до 90 населени места, включително и най-близката им цел Суджа. Така предизвикаха големи сътресения в самата Русия. Появи се и невиждана от десетилетия бежанска криза – над 150 000 жители на атакуваната Курска област напуснаха панически домовете си и потърсиха закрила в по-отдалечени от фронта области.
Стремителният напредък на ЗСУ на руска територия показа нагледно колко много те са напреднали в тактическо отношение за 12 месеца. Нямаше ги неразбориите, които съпътстваха голямото украинско контранастъпление от лятото на 2023 г. Още в началото на настъплението дълбоко в руския тил бяха изпратени командоси които правеха засади на автомобилните колони превозващи подкрепления за фронта или просто насочваха стрелбата на украинската артилерия и ракети „Хаймарс“ към тях. Синхронът и взаимодействието между ударните и разузнавателните дронове на ЗСУ, от една страна, и наземните части от друга бе на едно много добро ниво. Като изключително ефективна можем да оценим и украинската тактика да използват малки отряди със високоскоростни бронирани автомобили, които да се промъкват незабелязано в тила на руснаците, да овладяват внезапно населени пунктове и да блокират ключови кръстовища.
След първите две седмици фронтовата линия постепенно се стабилизира, а украинският пробив придоби очертанията на голям полукръг. Това стана факт най-вече заради ускореното прехвърляне на руски бойни части от други участъци на фронта. Сред тях се открояваха елитната 155-та бригада на морската пехота и отделни полкове на две руски въздушнодесантни дивизии. Скоростното съсредоточаване на войски позволи на руснаците за сравнително кратък период да постигнат поне двукратно превъзходство над ЗСУ (30 хиляди срещу 10-20 000 украинци), а Путин даде изрична заповед войските на Зеленски да бъдат изтласкани отвъд държавната граница не по-късно от 1 октомври.
Руското контранастъпление започна на 10 септември с мощен удар срещу левия (западния) фланг на украинското предмостие. Първоначално изглеждаше като че ли ситуацията се развива изцяло в полза на руснаците – те успяха да си върнат важното градче Снагост и още десетина села. Междувременно числеността на тяхната групировка се увеличи с още 10 хиляди души, но всички надежди на Москва че ще успеят да фрагментират украинците, да обкръжат и впоследствие унищожат някои от бойните им части се оказаха напразни. ЗСУ успяха организирано да отстъпят на нови позиции, където съпротивата им продължи с неотслабваща интензивност. Това принуди руските генерали спешно да вземат от други участъци на фронта в Източна/Югоизточна Украйна и да ги изпратят спешно в Курска област. По този начин руската ударна групировка там набъбна до 50 000.
Такава мощна сила, при това състояща от немалък брой калени в битките ветерани, би трябвало да бъде предостатъчна, за да помете ЗСУ и да върне контрола над изстрадалата пригранична област обратно на Москва. И наистина, когато на 12 октомври руската офанзива бе отприщена с нова сила, изглеждаше, че този път тя ще има всички изгледи за успех. След някои първоначални териториални придобивки, обаче тя отново зацикли и буквално забуксува в лепкавата есенна кал и гъвкавата украинска отбрана.
В началото на ноември предмостието на ЗСУ в Курска област придоби горе-долу сегашната си форма и размери. Подложени на нечовешки натиск от всички страни, украинците бяха принудени да отстъпят около половината от територията която те бяха завзели през август. От друга страна, това им позволи да консолидират и заздравят позициите си. По данни на Киев, след три месеца нон-стоп сражения към този момент руснаците в Курска област бяха загубили около 6 хиляди убити и три пъти по толкова ранени, плюс поне няколкостотин пленени. Дори самият Путин бе принуден с половин уста да признае провала и премести срока който бе определил за ликвидирането на предмостието до 1 февруари 2025 г.
- Корейска плънка
Тъй като Путин нямаше откъде повече да намери войски за курското направление без да му се налага да спира главните си настъпателни операции в Украйна, през ноември той прибягна до един доста екстравагантен ход. „Зае“ войници от колегата си диктатор Ким Чен-ун и ги изпрати на фронта. Общо около 11 хиляди войници на КНДР поеха към официалната руско-украинска граница и постепенно се включиха в бойните действия. Каквото и да се каже за „биткаджиите“ от Далечния Изток, няма да е пълно и изчерпателно. Най-вече заради недостатъчната достоверна информация, и затова по-долу аз ще акцентирам само върху най-главното известното за момента.
Да започна от там, че почти всички севернокорейци, дошли в Курска област, са преди всичко млади (на 20 и повече години), в прекрасна физическа форма и вероятно владеят прилично поне едно бойно изкуство. Всеотдайни са в боя, не им липсва смелост и в индвидуалните схватки са доста мъчни за преодоляване и побеждаване. И като че ли дотук свършват добрите думи които могат да се кажат за тях като войници.
При севернокорейците преди всичко трябва да отчитаме това откъде идват – те са дошли от една друга епоха, без интернет и най-вече без право на самостоятелно мислене. Комуникацията с тях е изключително трудна, защото малцина говорят руски, а още по-малко са тези руснаци, които могат да кажат нещо смислено на корейски. Освен това бойците на КНДР са пристигнали на фронта без никакви собствени тежки оръжия, което, съчетано с гореспоменатата езикова бариера, обуславя по какъв начин ще бъдат използвани на бойното поле – малки ударни отряди, не повече от 30 души всеки, с идеята жертвайки себе си да разкриват на руската артилерия къде се намират огневите точки на украинците. Казват, че Ким Чен-ун буквално е продал тези хора на Путин като някакви роби. За пари, за военни технологии и т.н. Неслучайно загубите сред тях са много високи, а Националната разузнавателна служба на Южна Корея по-рано през седмицата ги изчисли на около 3000 души, от които 300 убити. Авторитетният Институт за изучаване на войната (ISW) пък вече изчисли, че ако се съхрани сегашното темпо на ежедневни севернокорейски загуби (92 души), то 12 000 войници на Пхенян ще привършат към средата на април 2025 г. Трудно е да се каже дали математиката им ще излезе вярна, както и дали Ким Чен-ун ще изпрати на Путин още хора за умиране, но ако има нещо сигурно, то това е фактът, че те са изключително трудни за пленяване.
След дълги седмици на целенасочено търсене и опитване, тази седмица ЗСУ най-после успяха да заловят двама живи, макар и ранени корейци. Тях вече ги е поело южнокрейското разузнаване, което със сигурност ще извлече от тях максимума полезна информация, а каква ще е по-нататъшната им съдба ще стане ясно в обозримо бъдеще. Най-вероятно те ще станат пълноправни граждани на Южна Корея, защото в конституцията на последната е записано че всички граждани на КНДР се считат за граждани Южна Корея.
- Перспективите
Каква ще е по-нататъшната съдба на курското предмостие? В момента то заема площ около 425 кв. км и буквално се крепи на три опорни пункта, подредени по права линия от север на юг: Погребки, Малая Лохня и Суджа. Загубата дори и двете първи селища само ще намали размерите му, но няма да принуди ЗСУ да го изоставят. Загубата на Суджа обаче ще направи всякакво оставяне на украинците оттатък границата безмислено.
Иначе командването в Киев използва всяка възможност за да укрепи позициите си на руска земя. То докара в района на Суджа елитната 47-ма бригада, инструктира войските да минират подстъпите към позициите си, унищожава с внезапни ракетни удари руски щабове и бойни групи, и използва всички предимства, които теренът в района предоставя, включително солидните сгради на затворническата колония в Малая Лохня, за да засили отбраната.
От петте цели, които си бе поставил генерал Сирски преди началото на настъплението миналия август, със сигурност са изпълнени четири, като тепърва предстои да видим дали ще има мирни преговори и дали курското предмостие на ЗСУ ще бъде използвано като разменна монета на тях. Иначе от чисто военна гледна точка на украинците би трябвало да им е абсолютно безразлично на чия територия ще унищожават врага. Като добавим към гореказаното факта, че в момента те задържат далеч от Донбас около 60-хилядна руско-корейска групировка, че отложиха руското настъпление на Покровск (засега) с около 8 месеца и че се сдобиха (заради севернокорейците) с разрешение да нанасят удари с американски оръжия дълбоко в руска територия, то балансът от курската авантюра би трябвало да е доста положителен за Украйна.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
Източник: bntnews.bg