Какво наложи презаписването на химна – разказва маестро Найден Тодоров

След като вчера Министерският съвет разпространи новите записи на националния химн министърът на културата маестро Найден Тодоров разказа пред БНТ какво е наложило „Мила Родино“ да бъде презаписана.

„Аз съм музикант и когато нещо не е в ред, това ме дразни. И когато това правителство се заклеваше в парламента и в Министерския съвет, отново пуснаха двата химна и, да се изразя меко, не бях щастлив от това, което чух. Музикантът в мен протестираше“, каза Найден Тодоров.

Затова маестро Тодоров предлага на служебния премиер да направи нов запис и на националния, и на европейския химн. Оказва се, че дигитални копия на националния ни символ няма.

„Българският химн има дигитален запис от 2005 година, който обаче не е точно за протоколна употреба – той е записан по частна поръчка, заедно с изключителни музиканти Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Орлин Горанов и Роберта“, посочи Тодоров.

Националният хор и оркестър правят записите в зала „България“ заради добрата акустика. Така и качеството на звука е значително подобрено.

„Следващият запис на химна може да бъде след 100 години“, коментира министърът.

По протокол химнът трябва да има точно определена дължина.

„Интересното беше, че в момента, в който изпълнихме предписанието на автора, химнът се побра точно в това, което се иска по протокол. Нещо, което в стария запис не е така“.

Основа на музиката и текста на химна на Република България е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Песента е утвърдена за химн през 1964 г. До решението не се стига лесно, защото композиторът акад. Петко Стайнов се противопоставя с аргумента, че мелодията е взаимствана от еврейска песен.

„Българската музика като нотно писмо дълго време не е била записвана. Така че ние не знаем песента „Горда Стара планина“ какъв е реалният ѝ произход. Знаем, според нас, кой я е написал, но много от композиторите през първото и дори през второто поколение български композитори са взаимствали това, което са писали от народната музика, а как е стигнало дотам е нещо, което можем само да предполагаме“, посочи Найден Тодоров.

По думите му българският химн е много сериозен, но и много тъжен

„Сякаш в него се побира всичко онова, което не е описано в текста от нашата история“.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Източник: bntnews.bg