В деня на Христовото Възкресение обръщаме поглед към историите около нас, които ни разплакаха, но и обединиха разединеното ни общество, историите, които показаха, че доброто може да възкръсне, надделявайки над злото и неправдата. Историите, в които главни действащи лица сме всички ние, независимо от пол, възраст и политически възгледи.
Месец преди най-светлия празник за християните – Възкресение, една трагедия разлюля Балканите, но и накара сърцата на всички да забият в един ритъм. Ритъмът „Кочани“. Голямото нещастие възкреси доброто в хората и ги сплоти.
Само за ден над 500 души в цяла България спонтанно се отправиха към болничните заведения, водени само от едно – мисълта че дарената кръв може да спаси един млад живот.
„За да помогнем на един народ, който е близък до нас и на едни момчета и момичета, които са на нашите години“.
„Много се радвам, това нещо се вижда, че всичко, което се казваше по телевизията, просто е политика и хората наистина имат сърце“.
Заедно, като едно, народите на Балканите протегнаха ръка за помощ. И дариха, дариха това, което няма цена – надеждата за живот.
„Благодарим на всички от чужбина, които ни помогнаха, комшиите – България, Гърция, Турция, други. Голяма работа е това!“
Голяма работа е и това да бъдеш човек, без да искаш нищо в замяна. Доказа го едно младо момче, което влезе в огъня на горските пожари у нас през лятото, за да помага безрезервно, но плати висока цена – здравето си.
„Предпочитам да се вършат добрите неща без да има показност, да се парадира с това нещо“, споделя Светослав Димитров.
Днес, след месеци денонощна борба за живота му, Светльо е жив, чудото е факт въпреки 75-те процента изгаряния, които получава.
„Благодаря на всички доктори в Пловдив, че направиха това чудо аз да съм тук, сред вас и помогнаха страшно много да преодолея това, което ми се случи. Благодаря“.
Огънят изпепели десетки къщи в Ямболско, но възкреси доброто в сърцата на хиляди хора, възкреси потребността да дадеш
„Безкрайни благодарности за тях, че ми донесоха част от домовете си, да ги транспортирам с колата си“, каза Мариана Русева, инициатор.
„Как няма да им помогнем? С пари, с дрехи, с каквото можем и пак ще помогнем“, добави Недка Иванова, дарител.
А сред най-големите дарители в най-новата история на България стана семейство, изгубило собственото си дете. След смъртта на единствената им дъщеря, 96-годишната Керка и съпругът ѝ продадоха апартамента си и дариха парите на детското отделение в болницата в Димитровград.
„Аз съм доволна от това, изпитвам удовлетворение до известна степен. Никой не може да замени мъката ми, никой, но поне докато съществува това отделение, ще минават хората и ще четат името ѝ“, каза Керка Йотова.
В деня на Възкресение Христово събрахме една малка част от историите, които ни доказаха и през тази година, че чудото за всеки един от нас може и да изглежда по различен начин, но Доброто е едно. А вярата в него носи безсмъртието на живота.
Източник: bntnews.bg
