Зловещите сенки, оставени от атомни бомби

0

Б иографичният филм на Кристофър Нолан Опенхаймер възроди обществения интерес към историческата надпревара за разработване на атомни оръжия.

И все пак, докато филмът се съсредоточава върху неспокойната съвест на Дж. Робърт Опенхаймер и страха му от бъдеща ядрена война, той не показва преките последици от бомбардировките в Хирошима и Нагасаки. И все пак по улиците на двата засегнати града се виждаха ужасяващите доказателства за случилото се.

Черни сенки на хора и предмети били открити разпръснати по тротоарите и сградите на Хирошима и Нагасаки, два от най-големите градове в Япония, след атомните експлозии, детонирани на 6 и 9 август 1945 г.

Трудно е да си представим, че тези сенки са капсулирали последните мигове на хората, на които са принадлежали. Но как са се появили?

Според д-р Майкъл Хартшорн, почетен попечител на Националния музей на ядрената наука и история в Албакърки, Ню Мексико, и почетен професор по радиология в Медицинския факултет на Университета на Ню Мексико, когато всяка бомба експлодира, се разпространяват интензивни светлина и топлина от точката на имплозия. Предметите и хората по пътя им закриват обектите зад тях, като поглъщат светлината и енергията. Излъчената светлина избелва бетона или камъка около „сянката“.

С други думи, тези зловещи сенки всъщност са отпечатък на това как са изглеждали тротоарът или сградата преди ядрения взрив. Просто останалите повърхности са били избелени, правейки незасегнатата зона да изглежда като тъмна сянка.

Задвижван от делене

Интензивната енергия, освободена по време на атомна експлозия, е резултат от ядрено делене. Според Фондацията за атомно наследство, организация с нестопанска цел базирана във Вашингтон, деленето възниква, когато неутрон удари ядрото на тежък атом – като изотопите уран 235 или плутоний 239 (изотопът е елемент с еднакъв брой протони, но с различен брой неутрони в своето ядро). По време на сблъсъка ядрото на елемента се разпада, освобождавайки голямо количество енергия. Първоначалният сблъсък предизвиква верижна реакция, която продължава, докато не се изчерпи целият основен материал.

Верижната реакция протича в модел на експоненциален растеж, който продължава около милисекунда“, каза Алекс Уелърщайн, асистент професор по научни и технологични изследвания в Технологичния институт Стивънс в Ню Джърси. „ Реакцията разделя около трилион, трилион атома за този период от време, преди да спре.

Атомните бомби, използвани при атаките от 1945 г., са били захранвани с уран 235 и плутоний 239 и са отделяли огромно количество топлина и много късовълнова гама-радиация.

Енергията протича като фотонни вълни с различна дължина. Има както дълги вълни, подобни на радиовълни, така и къси, като рентгеновите и гама-лъчите. Между дългите и късите вълни има видими дължини на вълните, които съдържат енергия, която очите ни възприемат във вид на цветове. Въпреки това, за разлика от енергията с по-дълги вълни, гама-лъчението е разрушително за човешкото тяло, защото може да премине през дрехите и кожата и да причини йонизация или загуба на електрони, които увреждат тъканите и ДНК, според Колумбийския университет.

Гама-радиацията, освободена от атомните бомби, също пътува като топлинна енергия, която може да достигне 5 538 градуса по Целзий, съобщи Real Clear Science. Когато стигне до даден обект, като велосипед или човек, енергията се абсорбира от него и предпазва обектите зад него, а около сянката всичко се избелва.

Всъщност вероятно първоначално е имало много сенки, но „повечето от тях са били унищожени от последвалите взривни вълни и топлина“, каза Хартшорн пред Live Science.

„Дебелият човек“ и „Малкото момче“

На 6 август 1945 г. е детонирана атомна бомба с прякор „Малкото момче“, на 580 метра над Хирошима, седмият по големина град в Япония. Според Световната ядрена асоциация експлозията била еквивалентна на експлозия на 14 500 метрични тона тротил, която е изпратила импулс от топлинна енергия, разпрострял се из града. Взривът изравнил със земята 13 квадратни километра от града. Почти една четвърт от населението на Хирошима загинало веднага. Друга четвърт от хората починали от последиците от радиационното отравяне и от рак през следващите месеци.

Три дни след взрива Съединените щати пуснали втора атомна бомба, наречена „Дебелия човек“, над Нагасаки. Плутониевата бомба 239 предизвикала експлозия от 19 000 метрични тона, която предизвика подобни разрушения и смъртност в целия град.

Император Хирохито обявил капитулацията на Япония на 15 август и подписал официалната декларация на 2 септември 1945 г., слагайки край на Втората световна война.

Спомен

Съединените щати се насочили към двата японски града по време на войната заради тяхното военно значение. С течение на времето дългосрочните последици от излъчваната радиация от всяка бомба повдигнали значителни въпроси относно тяхното използване. Много от сенките, гравирани в камъка, са изгубени заради атмосферните влияния и ерозията предизвикана от вятъра и водата. Няколко ядрени сенки обаче са преместени и запазени в Мемориалния музей на мира в Хирошима, за да могат бъдещите поколения да размишляват върху тези събития

„Мисля, че е много важно да се помним последиците от използването на ядрени оръжия“, каза Уелърщайн пред Live Science. „Много е лесно тези оръжия да се разглеждат като инструменти за държавно управление, а не като оръжия за масово унищожение. Ядрените сенки служат за съхранение на паметта за това каква е цената от използването на атомни оръжия.

По темата

Източник: vesti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *