Тревожна тенденция свързана с меките зими и сухите лета и отказът ни да приемем, че климатът се променя. Жегата е на път да изпие водата от язовирите у нас.
Министерството на околната среда и водите предупреди, че нивата на 7 водоизточника са по-ниски спрямо минали години.
Сред тях и на такива, които се ползват за питейни и битови нужди. А земеделци са притеснени, че няма с какво да напояват реколтата.
Къде язовирите ще пресъхнат първо и как една канавка прави неконкурентоспособен цял сектор за хиляди левове.
Ползваните основно за битово водоснабдяване язовири Тича, Камчия и Асеновец са по-празни, отколкото са били по това време на изминали години, алармират от Министерството на околната среда и водите.
На този етап режим на водата за питейни нужди не се предвижда. В Камчия, който захранва близо 1 милион души във Варна, Бургас, морските курорти и част от Сливен, количества има за половин година напред. Въпреки това подаването на вода към морската столица е намалено с близо 20%.
„От няколко месеца предвид засушаването, което е в цяла България и малкият вток на вода в язовир Камчия, МОСВ е вземало мерки, така щото се отпуска лимитирано водоснабдяване. Примерно за този месец, ако сме имали заявка за 4 млн. куб. са ни отпуснали 3,5. Недостигащите водни количества ги компенсираме с доста скъпото сондажно водоснабдяване от Девински извори“, заяви инж. Благовест Крачев, главен инженер на ВиК – Варна.
Язовир Тича се ползва, както за питейно битови нужди, така и за напояване и производство на електроенергия, ВЕЦ-овете обаче са изключени от началото на годината.
Заради сушата притокът към водоема през последните дни е около 50 литра в секунда, разходът – 3 хил. литра в секунда. Язовирът е пълен на 46% и захранва с вода Шумен, Велики Преслав и Търговище.
„Приоритетът е питейно-битовото водоснабдяване, след това идва напояването, екологичният отток в река Камчия и на последно място е за енергийни цели. Към момента няма намаляване на количествата, които се подават по сключени договори за напояване, ако по-нататък през поливния сезон има някакво редуциране на количествата, месечните от страна на МОСВ, тогава евентуално може да се премине към график за водоподаване“, коментира Николай Николов, Напоителни системи – Шумен.
От МОСВ отчитат „обезпокоително“ ниски нива в 7 язовира, които се ползват за напояване. Като пред опасност от пресъхване са изправени 2 водоема „Пясъчник“ и „Домлян“. Свилен Милев напоява стопанството си от язовир Ястребино, който също е сред тези с малко оставаща вода.
„Нямаме алтернатива и точно там е проблемът, че в стопанствата специално с малини водата е жизненоважна, там не говорим за загуба от една година на реколтата, там говорим за тотално изсъхване на малините и за пълен фалит на фермерите“, допълни Свилен Милев, земеделски производител.
Синан Вейсал отглежда 700 декара с плодни дървета в района на Русе. Засушаването е предизвикателство и за него, въпреки че е до най-големия воден ресурс в Европа – река Дунав.
„Последните няколко години засушаването в нашия регион е сериозно и без напояване земеделие не може да се прави, не може да става дума за това. Лично ние като стопанство сме инвестирали страшно много пари, но предстои и още да инвестираме, не сме си решили проблема напълно. В момента успяваме около 30% от площите си да напояваме“, коментира Синан Вейсал, земеделски производител.
Стопанството му се намира в непосредствена близост до Дунав, но водата от реката не може да се ползва. Причината – няма действаща инфраструктура.
„Ние сме принудени единствено и само чрез кладенци да поливаме, един разрешителен режим продължава минимум 2 години, докато се стигне до края на административната процедура. И това за нас е убийствено“, добави Синан Вейсал.
Земеделците са изправени и пред друг проблем – пилеенето на вода.
„Близо 16 милиона кубика тръгват отгоре от язовир Ястребино, а потреблението е около милион и половина. Представете си за какви загуби говорим тук“, каза още Свилен Милев, земеделски производител.
За проблемите с язовирите и напоителните системи у нас се говори от години. И докато само говорим, държави като Израел и Кралство Саудитска Арабия направиха от пустинята плодородни градини.
Със съвременни системи за напояване и вода от сондажи. Догодина вносът за европейския пазар на пресни зеленчуци от Саудитска Арабия се очаква да достигне 12 тона на ден.
Голяма част от авокадото, което се консумира в България, пък е внос от Израел въпреки конфликта и пустинния характер там.
По темата работи: Екип на „По света и у нас“
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News
Източник: bntnews.bg
