Децата на войната – невинните жертви на конфликта

Как войната в Украйна промени страната, Русия, Европа и светът – отговорите търсим в поредица от репортажи в „По света и у нас“ преди първата годишнина от началото на инвазията.

Ужасът на войната завинаги ще бележи живота на всички украинци. Но най-дълбоки са следите в съзнанието на най-невинните – децата. Попаднали в една „игра“ на големите, някои от тях трудно разбират какво точно се случва, други са принудени да пораснат преждевременно. Войната в Украйна през погледа на няколко деца – тези, които избягаха, тези, които още живеят сред бомбите и тези, на които не беше даден шанс да се родят. Припомняме ви някои от историите, които разтърсиха света.

Хасан от Запорожие

С найлонова торбичка в ръка, писмо и телефонен номер, написан с химикал върху ръката му. Хасан беше на 11 – твърде малък, за да бяга от ужаса на войната. Прекалено малък, за да пропътува 1000 км. сам. Но го прави. Момченцето е полусирак – баща му е от Сирия, майка му остава в Запорожие, за да се грижи за баба му. А Хасан потегля на опасно пътуване към Братислава.

Хасан: „Надежда и вяра ми даваше мама. И желанието ѝ да замина. Вярата ми ме крепeше през цялото ми пътуване“.

Снимките на детето без придружител развълнуваха света в първите седмици от войната. За него историята има щастлив край – днес момчето е в Словакия заедно с брат си.

Вира от Киев

Вира беше на 2-години, когато заедно с майка си Олександра напускат Киев. Първите ѝ спомени, обаче, ще бъдат от Франция, където двете са намерили убежище. Олександра обмисля всякакви сценарии, докато бяга. Страхува се, че малката Вира може никога да не научи коя е. Решава да изпише на гръбчето ѝ имената, датата на раждане и телефонни номера на близки.

Олександра Маковий, майка на Вира: „Ръцете ми трепереха и не можех да пиша върху ръчичките ѝ. На гърба имаше повече място. В очите ми напираха сълзи. Беше мъчително да осъзная, че дори в 21-ви век трябва да правя нещо такова“.

АГ-болницата в Запорожие

Други деца не получиха шанс да пораснат. Някои – дори да се родят. Твърдейки, че атакува военна и енергийна инфраструктура, Русия бомбардира дори АГ-болници. Бременни жени и новородени останаха завинаги под руините. Запорожие, Мариупол – само два от смразяващите примери за отнетия живот преди още да е започнал.

Войната беляза милиони животи. От началото на руската инвазия са загинали 438 деца, 842 са ранени. Това са официалните данни. Предполага се, че реалният брой на жертвите е много по-голям.

Над 5 милиона от украинските деца нямат достъп до образование.

2 милиона на възраст от 3 до 18 години са напуснали Украйна.

По данни на „Амнести интърнешънал“ над 10 хиляди деца без придружител са принудително отведени в Русия. Родители от окупираните Мариупол, Херсон и Запорожие твърдят, че децата ще бъдат осиновени от руски семейства. OОН осъди Русия за опита ѝ за принудителна асимилация на украинските деца и го определи като военно престъпление.

Анелия, макар и не у дома, а в бомбоубежище, успява да накара да се усмихнат хората заедно, с които се крият от снарядите.

Една година война и хиляди истории за силата на духа на най-малките и невинни.

Източник: bntnews.bg