"Всяка капка кръв се превръщала в отровна змия"

0

В древногръцката митология Медуза е най-известната от трите чудовищни сестри, известни като Горгоните. Най-ранният известен запис за историята на Медуза и Горгоните е в „Теогония“ на Хезиод.

Според този древен автор, трите сестри, Стено, Евриала и Медуза, били деца на Форкис и Кето и живели „отвъд прочутия Океан на ръба на света“. От трите само за Медуза се споменава, че е смъртна. Тя обаче е и най-известната, а митът за нейната смърт продължава да се разказва.

Защо Медуза била прокълната

Въпреки че Хезиод разказва за произхода на Медуза и за смъртта й той не казва повече за нея. По-изчерпателно описание на историята може да се намери в „Метаморфози“ на Овидий. Той описва Медуза като много красива девойка. Красотата й привлякла вниманието на Посейдон, който я пожелал в светилището на Атина. Когато Атина разбрала, че морският бог е прелъстил Медуза в нейното светилище, тя пожелала да отмъсти, като превърнала косата на Медуза в змии, така че всеки, който я погледнел директно, да се превърне в камък.

Така описанието на Медуза в „Метаморфози“ на Овидий променило представата за нея като първоначално красива, съблазнителна жена:

„Била най-прочута по хубост

и за безброя женихи завидна надежда Медуза,

но най-красивото нещо у нея били са косите.

Сам разговарях с човека, видял ги с очите си лично.

Тя била опозорена — разказват — от морския властник

в храма Минервин. Лика си извила, с егидата скрила

строга Минерва. Това безнаказано да не остане,

преобразила на гадни змии на Горгона косите.

Още и днес, да громи враговете със страх и уплаха,

носи отпред на гърдите змиите, които създала.“

– Овидий, Метаморфози

Вергилий на свой ред пише по много по-малко привлекателен начин за нея, като за едно чудовищно същество:

В средата е Медуза Горгона, огромно чудовище, около което змии извиват съскащите си усти; очите й се взират злобно, а под основата на брадичката й опашките на змиите са вързали възли.

Някои други варианти на мита предполагат, че Медуза и другите Горгони винаги са били отвратителни чудовища, покрити със змии.

Легендата за Медуза и Персей

Пълният мит за Персей и Медуза започнал години преди той да я убие. Персей бил син на Даная, дъщеря на Акрисий, цар на Аргос, и Зевс. Богът забременил принцесата под формата на златен дъжд, след като баща й я заключил, тъй като научил от оракул, че ще бъде убит от внука си. Акрисий се страхувал от детето, но искал да избегне гнева на Зевс, така че вместо да убие Персей, той хвърлил бебето и Даная в морето в дървен сандък.

Диктис от остров Сериф ги спасил и отгледал Персей като свой син. Имаше обаче други, които не били толкова мили с момчето. В мита за Персей героят бил изпратен от Полидект, брат на Диктис и цар на Сериф, на мисия да му донесе главата на Медуза. Това била хитрост, с която Полидект искал да се отърве от сина на Даная, тъй като желаел майка му. Подобна мисия била самоубийствена и Полидект не очаквал Персей някога да се върне в Сериф.

Тъй като момчето било син на Зевс, той бил подпомаган от боговете. Персей получи Шапката на невидимостта от Хадес, чифт крилати сандали от Хермес, отразяващ бронзов щит от Атина и меч от Хефест. С тези божествени дарове Персей открил Медуза и я обезглавил с помощта на бронзовия щит, докато тя спяла.

Веднага след като Горгоната била обезглавена, от шията й изскочил крилатият кон Пегас. В „Теогония“ Хезиод споменава, че златният гигант Хризаор, който се родил със златен меч в ръка, също излязъл от отрязания врат на Медуза. След това дошли и сестрите на Медуза, които тръгнали след Персей. Но героят избягал, използвайки шапката на невидимостта. Някои версии на мита казват, че той взел и Пегас със себе си.

След това Персей отлетял със сандалите на Хермес или Пегас, към Сериф. Но имал няколко още няколко вълнуващи приключения, преди да се върне на острова. Въпреки че Персей е централен образ в тези истории, може да се каже, че трансформиращите сили на отсечената глава на Медуза изиграли ключова роля в последвалите събития по пътя към дома на героя.

Силите на главата на Медуза

Когато кръвта капела от главата на Медуза върху равнините на Либия, всяка капка кръв се превръщала в отровна змия. Персей поискал от титана Атлас място за почивка за кратко, но молбата му била отказана. Знаейки, че няма да може да победи титана само със сила, той извадил главата на Медуза и го се превърнал в планина.

След това в мита Персей се натъкнал на Андромеда – дъщерята на етиопския цар Цефей и съпругата му Касиопея. Използвайки главата на Медуза, Персей успял да спаси принцесата, която трябвало да бъде принесена в жертва на Цет – морско чудовище, изпратено от Посейдон да накаже Касиопея за това, че се хвалела, че дъщеря й е по-красива от Нереидите. Вкаменяващата сила на Медуза била използва и върху Финей, чичото на Андромеда, за когото тя била сгодена, Проет, узурпатора на трона на Аргос, и накрая върху Полидект. Приятелят на Персей Диктис се възкачил на трона и след като приключил с реликвата, Персей дал главата на Медуза на Атина, която я носела на егидата си, когато влизала в битка.

Поддържане на мита за Медуза жив

Въпреки че Медуза обикновено се възприема като чудовище, главата й често се използвала като защитен амулет, който да държи злото далеч. Всъщност името Медуза идва от древногръцки глагол, означаващ „да пазя или защитавам“.

Изображението на главата на Медуза може да се види в множество гръцки и римски артефакти като щитове, нагръдници и мозайки. Има и множество монети, които носят изображението на Персей, държащ главата на Медуза.

Днес най-известният образ на главата на Медуза се свързва с логото на италианската модна компания Versace. Медуза също се появи в една от най-новите игри от популярния франчайз Assassin’s Creed. Тези фактори ни напомнят, че митовете от древния свят са все още живи и битуват сред нас в съвременния свят.

По темата

Източник: vesti.bg