На свое заседание кабинетът прие трите бюджета за 2026 година. Час преди това трите бюджета получиха „да“ от Тристранния съвет. Финансовият министър Теменужка Петкова още в петък обяви, че веднага след заседанието на Министерския съвет ще внесе проекта в парламента.
Шефът на бюджетната комисия Делян Добрев още в събота обяви, че във вторник е насрочено заседание за новия вариант на бюджета.
По време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество бяха обсъдени бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване, както и бюджетът на държавата. Проектът на НЗОК бе подкрепен от всички организации, като от КНСБ и АИКБ се въздържаха от подкрепа, бюджетът на ДОО има единодушна подкрепа от всички социални партньори и проектът за държавния бюджет получи подкрепа от всички, без АИКБ, това заяви Томислав Дончев на брифинг след Тристранния съвет.
„Искам да благодаря на всички за конструктивния тон и да отбележа, че слушайки внимателно изказванията на всички партньори, е нормално държава, синдикати и работодатели не винаги да са на едни и същи позиции“, посочи Дончев.
Той изрази удовлетворение по две големи теми на консенсус. „Курсът, който още следващата година трябва да следваме, е развръзването на всякакви плащания в публичния сектор от средна работна заплата и търсене на по-умен начин за определяне на тези възнаграждения. Втората тема е, че България още следващите месеци трябва да предприеме конкретни стъпки, указващи нова посока на развитие. България поддържа бюджети с дефицит поредна година, трябва просто а покаже обратното. Трябва да покаже курс към юджетна консолидация, което означава годините напред поетапно свиване на дефицита, докато достигнем до състоянието, което беше традиция последните 25 години – поддържане на 0 дефицит“, посочи Томислав Дончев.
Финансовият министър Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и за постигнатото в резултат на диалога през последните няколко седмици, така че днес проектът за Закона на държавния бюджет да получи почти пълната подкрепа, както на синдикатите, така и на работодателите. Тя припомни, че единствено от АИКБ са имали известни съображения и са се въздържали. „Това, което постигнахме през последните седмици – първият проект за държавния бюджет бе поставен пред доста сериозни критики, в резултат на диалога, това, което се получи в този вариант изключва увеличаването на вноската за фонд „Пенсии“, обясни Петкова.
Социалният министър Борислав Гуцанов обяви, че „диалог“ е ключовата дума и благодари на социалните партньори, синдикатите и работодатели, че с пълно единодушие е приет бюджетът на ДОО. „Наистина бюджетът е социален. Направихме така, че след 3 години замразяване – да се увеличат средствата за втората година майчинство на 900 лева, минималната работна заплата става 620 евро. Относно държавната администрация – не трябва под общ знаменател да се слагат всички хора, които работят там“, обясни Гуцанов и допълни, че за пенсиите се запазва „швейцарското правило“.
„В социалната сфера средната заплата е около 2 000 лева, не считам, че това е много, има хора, които са се разписвали на по-високи възнаграждения, ще се види как да бъдат избегнати подобни аномалии, но не всички да бъдат слагани под общ знаменател“, каза Гуцанов.
Асоциация на организациите на българските работодатели, същото впечатление имам и от двете синдикални организации, подкрепят тези позитивни решени, промени, които бяха направени в националната план сметка, това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АОБР) Румен Радев и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
„По отношение на споменатите вече 2-процентни пункта в осигуровките, които се правят за пенсии, по отношение на данъ върху дивиденда и ликвидационните дялове и така нататък. Всъщност нюансът, който имаме като Асоциация на индустриални капитал, е по отношение на изпълнението на ангажимента за отпадането на автоматичните механизми за определяне на възнаграждение. Просто нашето уточнение е, че към момента, като запис в Закона за бюджета за 2026 година, са записани текстове, които прекратяват този механизъм или по-точно казано не го прилагат този механизъм за 2026 година, реферирайки към съответните специализирани закони“, обясни Радев.
„Това, на което настояваме е в крайна сметка, е да се изпълни този ангажимент докрай, корекциите в тези специализирани закони да бъдат направени и съответно да нямаме по нататък този автоматизъм. Когато видим и това завършено, естествено ще има и нашата подкрепа. Това е нюансът, който трябва да бъде поставен“, допълни той.
„По отношение на основен въпрос, какъвто е оптимизацията на държавна администрация, както и за в бъдеще управление на финансите на държавата ни, в това число и на външен дълг, ние напълно се солидаризираме с изказваното и от вицепремиера Дончев, да, надяваме се да работим заедно в посока да възстановим добрата финансова традиция у нас“, посочи експертът.
Реклама
КРИБ подкрепя този бюджет и той трябва да бъде приет защото без приет бюджет България влиза в еврозоната в режим на хаос, което означава по-високи цени, по-високи дългове и по-малко инвестиции, посочиха от работодателската организация.
„Ние постигнахме съгласие като хора, представляващи 80% от българската икономика и 2,5 милиона работещи, което означава, че по почти всички точки, притесняващи хората, има решения и те са ефективни – от младите лекари през минната индустрия, през айти индустрията, през аутомотив сектора, който е важен в момента, тъй като наши търговски партньори в Европа са в рецесия“, посочиха те.
„Както казаха колегите, следващата година трябва да е по-подредена, трябва да имаме ясен фокус, който да бъде върху иновациите, върху овладяването на бюджетните дефицити, върху облекчаването на режимите, защото много често не бюджетът пречи толкова на инвестициите в частния сектор, а регулаторните режими, които могат да бъдат облекчени без никаква цена за работещите и бизнеса. Така че запазваме данъчно-осигурителна система и продължаваме напред със спокойствие и разговор“, допълниха от КРИБ.
Бюджет 2026 трябва да се случи – това заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров и призова възможните варианти да бъдат час по-скоро сложени на масата.
„Този е приемливият бюджет и смятаме, че трябва наистина да получи съгласие. Той дава увереност, че при малко по-свити приходи и по-свити разходи от предходния вариант, един дефицит, разбира се, който е позволен, ние ще можем да минем през 2026 година, която, както всички казаха, няма да бъде лесно“, заяви Димитров.
„Много митове и легенди се създадоха през последните седмици и месеци. Аз ще направя друг прочит на тези 3% дефицит или 3 милиарда и 65 милиона евро. С тях взимаме дълг, т.е. да финансираме този дефицит, което е равно на половината капиталова програма на бюджет.
Т.е. не финансираме заплати, не финансираме пенсии, не финансираме социални плащания, а финансираме, хайде да кажа половината, но с ясно съзнание може да кажа без да лъжа, националното инвестиционно намерение на правителство, заложено в тези 7 милиарда, всъщност капиталова програма, една голяма част от него. Така че не виждам никаква драма в това да вземем за 2026 година конкретно този дълг и този дефицит, за да можем да финансираме капиталоватапрограма, която пък сама по себе си, както знаем, има изключително важни инвестиционни проекти, а те дават тласък и на растежа на икономиката, както е известно“, каза още той.
„По отношение на мантрата за държавната администрация, тук се каза нещо, аз казах и вътре, да не повтарям, но трябва да се внимава с числата, особено когато за тях стоят живи хора. 469 000 са тези, за които плаща правителството. Не са нито 500 хиляди, 600 хиляди повече, от които една голяма част, около 350 хиляди са работещите в образованието – средно и висше, науката, в културата и в здравеопазването и социалните грижи. Ако това са ни хората, които ни пречат, ако тях трябва да реформираме някак си, или да ги уволним половината, смятам, че сме на грешен адрес. Държавата администрация е 114 хиляди души.
Много или малко е, има средни увеличени и ръстът на заплатите там, от този 1 милиард евро, всъщност е съизмерим с ръста на разходите за персонал през последните 4 години. А през тези 4 години имаше много различни правителства, служебни правителства, други формации, и като гледаме сега, всъщност това е съизмеримо като увеличение, както на пенсиите – 1 милиард и 100 милиона евро, така и на заплатите в тази система, за да не могат, в крайна края, те да допринесат за потреблението“, допълни председателят на синдикатите от КНСБ.
Оттам посочиха, че са подкрепили този бюджет с едно условие, което са чули, като ангажимент от финансовия мистър.
„Средствата за българските държавни железници и пътнически превози, които липсват и там колективният договор в момента не може да се сключат, да бъдат намерени 15 милиона евро, за да могат да се изпълни колективният договор и да се дадат допълнителните средства към български пощи – 7,8 милиона евро, които трябва да направят възможно пощите да продължат да функционират, не само заради тяхната функция при влизането еврото, а и заради една важна роля, която имат в обществото, пък и за пенсионерите особено.
Не на последно място, ние видяхме реализирано и нашето искане за възстановяване на средствата за градският транспорт. Ние открихме, че ги няма 15 милиона лева за столичния градски транспорт, които бяха причината Софиянци да ходят 10 дни без транспорт тази година. Това е възстановено, т.е. имаме ги средствата, сега на ход е кметът на София, за да можем да решим проблемите на работещите градският транспорт в София“, каза още Пламен Димитров.
Източник: Narod.bg
