Бивш командир на украинския флот пред БНТ: Крим е слабото място, ако натискаме там, нещо ще се случи

Каква е действителната помощ, от която се нуждае Украйна и има ли нужда от промяна на военната тактика – Николай Кръстев разговаря с адмирал Ихор Воронченко, бивш командващ на украинския военноморски флот, служил в Крим от 1998 г.

– Защо се забави украинското настъпление, което беше планирано миналата година?

– Според мен това е свързано с няколко неща. Преди всичко, това настъпление изисква време, то се проточи и затова Русия успя да се подготви. Тя подготви много ешелонна отбрана и на практика по всички достъпни за нашето придвижване направления. Не беше взет предвид въздухът – т.е. прикриване от въздушни атаки. Все пак ние разчитахме на това, че ще намерим техните слаби места, за да можем да излезем oт обсега на противника и дa се придвижваме по-бързо напред. И не ни стигнаха сили, според мен.

– От какво се нуждае днес украинската армия, за да отблъсне руската атака, която се очаква в началото на лято?

– Моралната подкрепа на света ние имаме, а материалната подкрепа засега не е в пълен обем. Това касае преди всичко боеприпаси, това касае високоточни оръжия, най-вече – ракети, оперативно-тактически ракети с дълъг обхват. Аз изразявам личното си мнение. Ние сме длъжни сега да повлияем върху комуникациите, логистиката и системата за управление, за да нарушим цялостната способност на Русия да се отбранява.

Относно настъплението на Русия – ще кажа следното: С руснаци аз имах работа още в Крим в периода 2011- 2014 година. Те, както винаги, използват страшни методи: шантаж, подкупи и убийства. Те и сега продължават да използват такива мръсни похвати, за да уплашат всички. Те казват, че ще превърнат всички в ядрена пепел; тяхната пропаганда постоянно говори за това, че те ще изтрият от лицето на земята Харков, Одеса. Нека си мислят така. Аз съм убеден, че Украйна все пак ще получи своевременно всичко, което ѝ е необходимо, за да защити своето небе, за да няма такива атаки, каквито имаме сега срещу градове с милиони жители и да няма такъв поразяващ ефект, какъвто има в момента в Украйна.

– Каква стратегия трябва да има днес украинската армия, за да може да отблъсне руската армия?

– Ако прибегнем към историята – аз лично много уважавам и се възхищавах на маршал Манерхейм – ако се пренесем в миналото -1939-1940 г. и войната във Финландия. Сега ние, на практика, сме в същата ситуация.

Конфликтът между малка и голяма държава беше предизвестен и, за съжаление, той стана факт за моята държава и моя народ. Голямата държава мисли, че всичко ѝ принадлежи. Те имат големи възможности и мислят, че могат да диктуват според тяхната воля. Те се опитаха да ни вкарат в някакви рамки, но украинците сме съвършено различна нация, съвсем друг народ. Щом те не знаят историята, не четат история и не я анализират – това е техен проблем.

Стратегията трябва да бъде концентрирана върху търсене на слаби места, своевременна намеса чрез тези слаби места или тотално разрушаване на плановете им – това ще доведе до най-голям ефект.

Както вече казах, необходима е стратегия на непреки действия. Това е описано от много различни историци и учени, военни специалисти. Както се казва: натискаш в едно място, а то излиза от друго. Такава стратегия трябва да бъде използвана. Крим е центърът на тежестта, решаващите точки в операциите са комуникациите, корабите от черноморския флот. Смятам, че сега Крим е слабото място. Ако ние започнем да натискаме там – нещо ще се случи!

– Часови Яр ще се превърне ли в нова Авдеевка или какво ще стане там?

– Часови Яр има важно значение, защото геолокацията му е върху височините и той има тактическо значение за следващите действия. Часови Яр трябва да се превърне в крепост, защото, ако впоследствие има изход към следващо направление – към Константиновка, Краматорск и Луганск, Русия може да навлезе в оперативното пространство и ние ще направим всичко това да не се случи.

– Украйна задълго е оставила Черноморския флот на Русия в своите пристанища. Това означава ли, че Украйна има сега стратегично преимущество в Черно море?

– Аз не бих казал, че ние имаме преимущество. Преимуществото се постига тогава, когато противникът не може изобщо да действа със своите сили и средства. Ние само направихме първата крачка към постигане на контрол на определен участък от морето и забрана за свободни действия в други направления. Тези асиметрични действия на силите ни станаха причина за това, че Русия изведе своят флот към Новоросийск. Сега те дори се страхуват да влизат с корабите, които са им останали в техните бази – Севастопол, основната база, където се извършва товарене на бойните комплекти, ракети „Калибър“ в това число.

Ако ние имаме възможност и успеем да потопим онези нови кораби, които Русия е получила през 2014 година за попълване на Черноморският флот – две фрегати, три патрулни кораба, един Каракут и 4 МРК, то повярвайте ми, това ще има огромна роля в наша полза и ще бъде мощен удар срещу Русия. Да, има проблеми с подводниците, но и те не са вечни. Те могат да се издебнат и да се направи с тях същото, което беше направено с подводницата «Ростов на Дон» .

– Колко време може да продължи войната в Черно море и каква война ще бъде тя: настъпателна или отблъскваща руската агресия?

– Всички разработки и способи, които съществуваха до тази война, се нуждаят от преразглеждане. И такива понятия като морска операция, морска десантна операция ще бъдат зачеркнати, трансформирани в съвършено други бойни действия. Може би ще получат някакво друго наименование.

Широкомащабно използване на корабите, както е било планирано в началото на широкомащабното нахлуване, няма да има. Според мен, защото бреговете са затворени с противокорабните комплекси. Ако успеем да увеличим радиуса на действие на нашите средства и ако партньорите ни дадат други средства с по-голям радиус на действие, например, противокорабни ракети като Блок 3 с още по-голям радиус, то Русия ще бъде „затворена“. Войната по същество е развитие на технологичните процеси. Много бързо се случват всички промени и ние също бързо трябва да реагираме и да се адаптираме към всички тези изменения, да се адаптираме към ситуациите, които се случват в морето. Трябва да се приспособим към условията, в които Русия ни постави. От друга страна и Русия действа адекватно.

Общо взето разказах какви варианти биха били възможни, за да приключим тази война бързо. Според мен, светът трябва да даде своята присъда на руското управление – или вие се трансформирате в цивилизована държава, която ще живее по правила и закони на цивилизованият свят или с вас трябва да се прави нещо; или да ви закрием, или да се слагат усмирителни ризи на някой. Тоест – ако някой в бъдеще в Русия продължава да се държи по този агресивен начин и да събира около себе си кръг на подобни като нея сателити със същото мислене – светът ще стигне до катастрофа, която ще струва много животи на хората във всички държави.

Украйна толкова много е платила дотук с живота и кръвта на хората си, че ние вече нямаме друг изход. Ние сме длъжни да оставим на нашите наследници земя и всичко, което имаме от нашите родителите. А те искат да ни накарат да живеем по техни правила и закони. Аз не приемам това, независимо, че аз съм от Източна Украйна, от Харков – градът, който сега се подлага на постоянни удари. Аз не искам да приемам „руски мир“, който се опитват да ни натрапят тези отрепки. И ние ще се борим до последен дъх!

А светът трябва да осъзнае, че Украйна днес е на първия форпост. Тя не защитава себе си. Тя защитава всички принципи на цивилизования свят. Длъжни сме да го направим. Длъжни сме да докажем на това общество, че към нас, на първо място, трябва да се отнасят като към общество, което има свои ценности, а второ, да подобрят условията, в които ние се оказахме чрез предоставяне на помощ.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Източник: bntnews.bg