Амристар: Храмът, в който се хранят 100 хил. души

0

К ато сърце на религията на сикхите, северноиндийският град Амритсар е известен с духа си на щедрост, а в неговия Златен храм се сервират 100 000 безплатни ястия на ден.

Амритсар, северноиндийски град с двумилионно население, е известен с много неща: вкусна кухня, историческия си стар град и впечатляващия Златен храм – най-значимото светилище на сикхската религия. Но това, което се откроява навсякъде – от храма до хората по улиците – е чувството за щедрост, което е свързано със самото основаване на града.

Амритсар е основан през XVI в. от сикхски гуру и се намира в района на Пенджаб, където е възникнал сикхизмът. Религията е известна с традицията си на сева – доброволна служба, извършвана за другите без никакви очаквания или взаимност. Сикхите по цял свят извършват сева в гурудварите (сикхските храмове), най-често с прости действия като почистване на пода, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други извършват сева в личния си живот чрез прояви на щедрост и благотворителност. През април 2021 г., когато Ковида опустоши семейства в цяла Индия, сикхската общност се справи с предизвикателството да достави кислородни бутилки и други медицински консумативи на отчаяно нуждаещите се.

Красиви гледки от Джайпур, щата Раджастан, Индия

„Сева означава безкористна служба и в сикхизма тя не е просто увещание и ръководство, а ежедневна практика“, пише Джасрин Маял Ханна в книгата си „Сева: В книгата си „Сева“: Сикхска мъдрост за добър живот чрез правене на добро. „Добротата е била готина сред сикхите много преди да се превърне в мотото на бруклинските хипстъри.“

„Другото име на сева е любов“, казва 23-годишният Абхинандан Чаудхари, който извършва сева със семейството си от осемгодишен. „Общоприетото учение е, че човек трябва да бъде толкова дискретен и безкористен, че ако правиш сева от лявата ръка, дори дясната ти ръка да не разбере за това.“

В един все по-индивидуализиран и капиталистически свят това е освежаващ начин на живот.

Духът на щедрост в сикхизма може да се види по целия свят. По време на блокирането на Ковида сикхски доброволци в една гурудвара в Англия доставят хиляди ястия на ден на персонала на Националната здравна служба, а сикхи в различни градове на САЩ приготвят стотици хиляди безплатни ястия. В кризисни или извънредни ситуации сикхите са мобилизирали цялата си сила, за да помогнат на нуждаещите се, независимо дали става въпрос за засегнатата от буря Канада или за засегнатата от циклон Нова Зеландия.

Но в Амритсар, туптящото сърце на сикхската религия, изпълнението на сева е изведено на друго ниво. В цяла Индия е известно, че в Амритсар никой не си ляга гладен. Това е така, защото в Златния храм, най-значимото светилище на сикхската религия, винаги има топла храна за всеки, който я пожелае.

Лангар, безплатната обществена кухня на Златния храм, е най-голямата в света и обслужва 100 000 души на ден, седем дни в седмицата. Всеки е добре дошъл да се храни тук, без дискриминация, толкова дълго, колкото се нуждае от подслон и храна, а храната е на разположение 24 часа в денонощието.

Живеещият в Ню Йорк и носител на звезда „Мишлен“ готвач Викас Кхана, който раздаде милиони ястия в Индия по време на COVID-19, посочи: „Роден съм и съм израснал в Амритсар и имаме огромна обществена кухня, в която всички се хранят. Там може да се храни целият град… Чувството ми за глад дойде от Ню Йорк, когато се борех тук от самото дъно.“

Както всички гурудвари, Златният храм се управлява гладко и с максимална дисциплина от цяла армада доброволци, които ден след ден сервират в чинии от неръждаема стомана основно, но вкусно ястие от леща, чапати (плоски хлябове), яхния от нахут и кисело мляко. Хората седят с кръстосани крака на пода в огромни зали, които спокойно могат да поберат 200 души наведнъж: мъже и жени, стари и млади, богати и бедни. Зад това се крие скрита хореография, която сякаш всички знаят. Докато някои хора искат още храна, други просто бързо довършват чиниите си и си тръгват. На всеки около 15 минути доброволците почистват и подготвят залата за следващия кръг гладуващи. Това е един безкраен цикъл на хранене и сервиране.

От храма до хората по улиците – дружелюбността, щедростта и услужливостта са даденост в Амритсар. Когато го посетихме, усмивките ни следваха навсякъде и трябваше само да изглеждаме изгубени или объркани, за да се приближи някой и да попита дали може да помогне. Когато се разхождахме по улицата през нощта, случайни минувачи ни казваха да внимаваме за чантите си на оживени места. Когато пристигнахме в Kesar da Dhaba, известна закусвалня с дълъг период на чакане, хората се натискаха на общите маси, за да направят място за нас, дори ако това означаваше да се блъскат с лакти, докато се хранят.

„Когато израснах в Амритсар, имах чувството, че живея в голяма общност“, казва Рахат Шарма, който е роден и израснал тук. „Израснах, играейки на криеница в Златния храм, където всички правехме сева. Всички се грижеха един за друг, а сикхите и индусите, двете преобладаващи вероизповедания в града, живееха заедно с любов, въпреки често противоположните политически обстоятелства.“

Логично е градът да е толкова изпълнен с енергия, защото Амритсар е град на божественото, но и на живота. Местната улична кухня с нейните кулчи (плоски хлябове) и чоле (яхния от нахут), фирни (оризов пудинг) в традиционни глинени съдове и обилни чаши мътеница предизвиква завист в цяла Индия. Зашеметяващият, макар и занемарен стар град, лабиринт от тесни улички, кръстовища и малки площади, е пълен с оживени и шумни базари и сякаш е изгубен във времето.

В основата на великодушния и открит характер на Амритсар обаче стои мрачна съвременна история, която е изиграла решаваща роля за формирането на самочувствието и динамиката на града, както и на сикхизма.

Като вторият по големина град в Пенджаб Амритсар често е бил гореща точка за събрания и протести по време на британското колониално управление. Едно от тези събития придобива брутален характер през 1919 г., когато британски генерал дава заповед да се стреля по мирно събрание на хора, станало известно като клането в Джаллианвала Баг, при което загиват до 1500 души.

Освен това, когато британците набързо напускат Индия през 1947 г., насилието, обхванало индийското разделение, засяга силно Амритсар поради разположението на града до новопроектираната граница. (Заради тази история през 2017 г. в Амритсар е открит първият и единствен в Индия Музей на разделението).

През 1984 г. Амритсар отново става място на трагични събития. Една съдбоносна военна операция, разпоредена от министър-председателя Индира Ганди, включва щурмуването на Златния храм от военни сили, за да бъдат прогонени сепаратистите, като трусовете от това се усещат и до днес. Това води до убийството на Ганди от двамата ѝ сикхски телохранители няколко месеца по-късно и до избиването на хиляди невинни сикхи в цяла Индия през следващите дни.

За сикхите е важно да запазят спомена за тези събития; разказите за сикхските мъченици са голяма част от тяхната културна памет, дори се четат в молитвата им – ардас. „Но тези разкази не са били преразказвани, за да се подбужда омраза или да се търси отмъщение. Напротив, подчертаваше се нашето наследство на защитници“, пише Кхана.

И затова е още по-възхитително, че една общност, която е претърпяла толкова много колективни травми, все още е толкова всеотдайна и приемаща всички. Според Кхана тези качества са неразделна част от това да бъдеш сикх. „Гуру Нанак (основателят на сикхизма) превърна сева в песента на сикхите… Сикхите просто избират да направят безкористността голяма част от живота си, вдъхновени от думите и делата на своите гурута.“

Традицията на сева и приемането и гостоприемството на сикхите към хората, независимо от тяхната вяра или вероизповедание, е свидетелство за тяхната щедрост – и за града, който обосновава това чувство по най-образцов начин. В Амритсар, независимо колко мрачни и мрачни изглеждат нещата, духът на доброта, любов и щедрост изглежда винаги надделява.

По темата

Източник: vesti.bg